Мистър Бийн

Както светеха всички лампи и топлината жужукаше спокойно, беше електрическа, старият замък изведнъж онемя и заглъхна…

Последната от всички получени работи, която публикуваме е епопеята „Отключови думи“, от Siroko.

Мис Снежанка

Маркизът отвори прозореца, затвори очи и впери поглед в Прашното Кралство…

Днес публикуваме „Маркизът на Амбрала“, получено в сряда, 14 септември, точно в 13:08 часа. От Grimm.

Мис Кирилова

Маркизът гнусливо почука консервата с надпис Копърка. Кокалчето му почти я проби…

Спокойно, няма повече поезия. Днес редът е на „Ролеви игри за напреднали“, от liskoo. Bon appétit!

Мис Маркиз

Моля, пишете ни ако намерите друго освен “копърка” и “маркиз”, за да направим автора на “изкра” и “макър коп”.

Продължаваме с едно стихотворение само от “копърка” и “маркиз”, ситно нарязани, миксирани, маскирани и подсолени. Леко парнати.

Мис Венецуела

За любителите на хардкора, представяме ви първата постъпила работа по конкурса М + К

За любителите на хардкора, представяме ви първата постъпила работа по конкурса М + К

Маркизът и копърката, еп. 3

Същата вечер се случи още нещо любопитно. След вечерната игра на карти маркиз Улрик фон Хаспел се прибра в стаята си и…

Същата вечер се случи още нещо любопитно. След вечерната игра на карти маркиз Улрик фон Хаспел се прибра в стаята си. Той извърши всички онези рутинни действия, които преди лягане извършваше по абсолютно същия начин, в абсолютно същата последователност в продължение на 45 години, когато изведнъж се натъкна на нещо необичайно – в бурканчето с нощни хапчета, което стоеше в шкафа в банята имаше малка, сребриста рибка.

Всички в Двореца знаеха, че фон Хаспел недовижда, особено нощем. Затова беше цяло чудо, че маркизът забеляза мъничкото същество сред лъскавите, разноцветни хапчета и не го погълна по погрешка с мъничко вода. Той извади рибката с дългите си, тънки, благороднически пръсти и я подуши. Не се доловяха ни най-малки признаци за разлагане. Очевидно рибата беше сложена съвсем скоро или пък… Маркизът отиде до спалнята и си сложи очилата. Огледа я по-добре. Беше изработена от гладка, чудесна на пипане лъскава материя, с големи – облещени очи, които повече подхождаха за страшен нощен ловец, отколкото за такава дребна играчка.

Маркизът се развълнува. От дуела с брат си преди 12 години не се бе чувствал така. Какво беше това? Камера? Подслушвателно устройсто? Някакъв секретен предавател? Най-разумното нещо беше да отиде и да го изхвърли зад оградата. Вместо това маркиз фон Хаспел сложи рибката в устата си, надигна чашата с вода и я погълна.

Маркизът и копърката
© Basso Pomade

/следва продължение/