Хаваите, като островна група, са едното райско място на Земята. Това е известно на всички. Факт е, че когато Бог е майсторял планетата от вълшебен пластелин, оставил двата си палеца, тези на дясната ръка, някъде.

Дима реши, че ѝ е писнало да бъде мида. Замисли се дълбоко и реши да стане керемида. Не ще вече да лежи на мътното дъно и да я боли ревматизма, ами иска да се пече на ачик високо по покривите...

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема ѝ...

Лежах на пода в изтощение. Съществото се приближи до мен по въздуха и застана на около две педи от лицето ми - най-идеалната кръгла форма, която някога съм виждал...

Мосю Фотьойл обича да седи в парка. Почти никой не го забелязва, но той често се разхожда из квартала...

Фотосесия, вдъхновена от реални събития, случили се с живи същества около вас.

Струва ми се, че под всяка извадена плочка се крие смачкана жабка, а под капака на всеки скенер се показват пръстчетата на малка детска ръчичка. Струва ми се, че в процепа между двете бюра е притиснато гущерче...

Новият ни апартамент много ни харесва. Има само няколко недостатъка. Най-големият от тях е мухата в спалнята. Вероятно живее там дълго преди нас...

... събуди се. Един стегозавър я душеше безцеремонно между краката, поклати глава и измуча нещо...

Тая работа нямаше да свърши добре и Лили си го знаеше. Изобщо винаги когато си знаеше, че нещо няма да стане то не ставаше, но шефът ѝ, един стегозавър, ѝ ревеше над главата и клатеше муцуна така, че плочките на гърба му се пляскаха една в друга...

Брат съм на лисица, но майка ми е заек, а приятелите ми са бухал, катерица и вълк. Баща ми не е маймуна, но е живял на остров и е ловил антилопи...

Лили се погледна недоволно в огледалото. Външният ѝ вид съответстваше на това, което ставаше в нея, даже май изглеждаше малко по-добре, отколкото се чустваше...

Нашите божества...

Прибирам се, тръшвам вратата и опипом намирам дистанционното. С една ръка си приготвям вечеря, с другата сменям каналите в опит да намеря подходящ филм, който да ме накара да забравя деня. Смрадта. Унижението...

Тялото застина за секунди в черния въздух, а после с плясък проряза повърхността на водата...

Обядвах лошо и реших да изляза и да се поразходя, за да си оправя дъха. Заекът беше мършав и полусуров, а очевидно и не много пресен. Кой знае откъде го беше изнамерил Бонано...

Когато гризкам от клоните на стария дъб в двора, понякога се сещам за дядо ми. Не го помня много добре, изчезна по долините, когато бях малък...