Срамът

Лекотата, с която леля Мария Еулалия раздаваше шамари наляво надясно, както и липсата на всякакъв контрол върху апетита си подсказваха за нестабилното й емоционално състояние…

Лекотата, с която леля Мария Еулалия раздаваше шамари наляво надясно, както и липсата на всякакъв контрол върху апетита си подсказваха за нестабилното й емоционално състояние. Съпругът й – чичо Антонио пък никога не успя да преодолее чувството си за вина за това, че не беше успял да вкара в правия път по-малкия си син – поетът Рейналдо Фуентес.

Срамът започна да се усеща още в ранна детска възраст. Рейналдо странеше от момчетата и обичаше да играе с кукли и да разиграва измислени от самия него пиеси.

Докато детето растеше, чичо Антонио и леля Мария Еулалия трябваше да понасят шушукането на цялото село за това, че синът им бил „птиченце“, демек обратен. Не стига това, а и започна да пише стихове, някои от които бяха отпечатани в местния вестник.

На 18-ия си рожден ден Рейналдо покани приятелите си вкъщи. Съученици от лицея, градски контета и пърхащи с ветрила млади дами скоро изпълниха салона. Младежът застана до витите стълби, които водеха към втория етаж, извади красива облицована в черна кожа табакера и запали цигара. Беше толкова красив, в копринената си риза и тъмносин раиран костюм, че няколко от дамите ахнаха и моментално го пожелаха.

Когато видя сина си да пуши, пред очите на чичо Антонио стана мъгливо. Самият той не разбра как и кога стигна до сина си, хвана го за ревера и му зашлеви звучна плесница пред погледа на смаяните гости. Рейналдо спокойно остави чашата си, слезе по стълбите и напусна дома си завинаги.

Години по-късно, когато чуха вестта за смъртта на сина си, чичо Антонио и леля Мария Еулалия тайно плакаха, но публично никога не показаха скръбта си. Не присъстваха и на откриването на бюста на поета в парка Мансанарес, току до дома им и буквално до последния си дъх не спряха да гонят тълпите от младежи, дошли с цветята си, бутилките вино и китарите да му отдадат почитта си.

Личен архив
Личен архив

Осем години по-късно

– Здравей, Уил. Хулия е.

– Здравей, Уил.
– Кой се обажда?
– Хулия е.
– Мисля, че имате грешка, не познавам никаква Хулия.
– Живеем заедно от 8 години.
– Невъзможно, живея с майка си.
– Имаме деца!
– Така ли? И колко?

Колегите

Екскурзията започна добре. Фирмата беше наела корабче, с което трябваше да обиколим близките острови…

Екскурзията започна добре. Фирмата беше наела корабче, с което трябваше да обиколим околните острови. Раздадоха ни по една малка бутилчица вино за пътуването, но след двайсетина минути моята свърши. За щастие Стефан ми даде неговата, тъй като по това време на годината постел. Не помня точно каква беше религията му, но я приех. Бутилката, разбира се, не религията. Принципно съм доста толерантен човек и единствено полудявам, когато някой иска нещо от мен.

Горе по стълбичките имаше кабинка, от която можеха да се наблюдават чудните гледки, които се разкриваха. Неясно защо всички колеги се блъскаха да се качат и да погледат. Пообиколих да намеря още някой вярващ, за още една от онези бутилчици, но повечето си ги бяха прибрали за спомен от пътуването. Потиснах се. Не трябваше да идвам. Трябваше да се откажа, още щом разбрах, че любовницата ми, Фиона, няма да идва.

Легнах на носа на кораба. Кабинката се падаше точно над мен. Колегите се блъскаха и крякаха като кокошки, сочеха разни чайки и малки пухкави облачета. Всички освен мен май се забавляваха. Взех да си мисля за Фиона. Можех да кажа вкъщи, че заминавам с колегите, а да идем някъде с нея, само двамата. Принципно бях слаб лъжец, но това изглеждаше лесно.

Явно съм задрямал, защото по едно време чух пронизителен писък и скочих на крака. Колегите в кабинката крещяха и сочеха нещо навътре в морето. Оказа се някакво огромно, наподобяващо гигантска сепия морско чудовище, което бързо приближаваше към кораба.

– Всички ще умрем!!! Всички ще умрем!!! Направи нещо!!! – изпищя една от най-досадните колежки и се вкопчи в мен. Принципно във фирмата си имаме такъв лаф, „всички ще умрееем“, но в случая колежката беше съвсем сериозна.

– О, моля те, защо просто не млъкнеш!!! – изкрещях в лицето й. Знам, не се гордея с реакцията си. В крайна сметка, никой не ми е виновен, че така овчедушно се съгласих да дойда на тази екскурзия. Просто ме е яд, защото можехме да сме с Фиона в някое хотелче, а вместо това сега тази досадница ми крещи в ухото и ме кара да я спасявам…

Nessie

Няма основания, нали?

Когато те боли, започни да правиш нещо с ръцете си, опитай се да създаваш нещо — и ще ти мине.

Пред мен са тъжните очи на бай Иван Матричаря, който казваше: „Когато те боли, започни да правиш нещо с ръцете си, опитай се да създаваш нещо — и ще ти мине.“

Още чувам алтовия глас на Юлия, която ми повтаря: „Това, че някой е подлец и отрепка, не е основание и ние да постъпваме така!“

Виждам лицата на студентите от бригадата при Мальовица, когато ме питаха: „Как съчетавате убежденията си с привилегиите, които ползувате?“

И сатиричното лице на Радой: „Човек за човека е брат — разбра ли бе, гад!“

И налудното изражение на бившия старши лейтенант Б., който плачеше пред мен: „Ти убивал ли си вързан човек? Какво знаеш ти!“

И Христо, който казваше, че единственият начин да се противопоставиш е като при всеки повод обявяваш публично позицията си…

И срещата с момичетата-проститутки, събрани за морален разговор в Дирекцията на милицията: „Че то тялото, другарю, не е най-важното, нали?“

Илия Бешков
© Илия Бешков

Herr Makarenko прелиства Георги Марков и се възхищава на Илия Бешков

Кит

Преди няколко дни се случи – беше ясно, че ще се случи, неизбежно си беше просто – на Земята цопна извънземно.

Именувайте ме Внивех. Преди няколко дни се случи. Беше ясно, че ще се случи. Неизбежно си беше просто. На Земята пристигна извънземно. Нямаше нищо тайно в това. Всички го видяха. Беше огромно като кит. И приличаше на кит. Но много по-голямо. И по-бяло. Цопна право в Тихия океан. Опръска всички. Главата му стигна до бившите Филипини. А опашката до бивша Панама. Потопи половината земна суша. От Япония остана да стърчи само Фуджисан. До огромното му око. Което съзерцаваше оцелелите там японци. Които се правеха, че не са чували за китолов. Грийн пийс ги обвини за всичко. 36 000 венециански гълъби останаха бездомни без площад. Пустините отново станаха морски дъна. Варна никога повече нямаше да има проблеми с уличната чистота. За Америките стана леко неудобно. Понеже то имаше много газове. Учени започнаха да изчисляват кога ще се изчерпи кислорода на Земята. Накрая решихме да го убием. Разбира се. Изпратиха мен. Хвърлихме всичко. Но се оказа, че не можем. А вече бяхме започнали. Получи се много неудобно. Грозна гледка. Океанът стана червен. Навсякъде. Дори на подводния нос Добра надежда нямаше нищо добро вече. То първо хриптеше. После започна да вие. Накрая – да реве. Чуваше се навсякъде. Всички съжалявахме. Аз се мразех. Оказа се, че само сме го одраскали. За щастие. То беше още малко. Искаше само да си играе. Накрая дойде Баба му и го прибра. Обичало да скача в големи локви. А баба му беше по-голяма и от него. И по-обла. И по-бяла. Някак си се радвах. Че не сме се опитвали да убиваме нея.

кит
© WNVEH

Оградата, еп. 1

Ако искаш да се разходиш по оградата трябва да скочиш върху нея от крайната стая на втория етаж на двореца. После трябва доста внимателно да ходиш, за да не паднеш, особено от вътрешната страна…

Ако искаш да се разходиш по оградата трябва да скочиш върху нея от крайната стая на втория етаж на двореца. После трябва доста внимателно да ходиш, за да не паднеш, особено от вътрешната страна, която е доста висока. Ако паднеш от тази страна единственият начин да се върнеш обратно е да започнеш всичко отначало. Отново минаваш по стълбите, после коридора, последната врата вдясно, качваш се на прозореца и правиш опасния скок.

От другата страна на оградата, външната, е много по-ниско, не повече от метър и половина. Там из храстите често се крият прислужници, дошли да изпушат по цигара или просто да помързелуват в безопасност от господарите си. Ако имаш късмет можеш да се целуваш с някоя от тях. Хубавото е, че не носят червило, за разлика от наконтените лигли, които спят по стаите на двореца.

Веднъж заварих една такава в собственото си легло. Изглеждаше сякаш спи, но щом се приближих започна да се смее, да повтаря името ми и да миаука като котка. Целунах я, разбира се, нищо повече, но по-късно дукесата забеляза червените петна по ризата ми и една седмица не ми проговори.

/следва продължение/

Проблем с часовников механизъм

Уилфредо завъртя внимателно ключа и едва натискайки дръжката на вратата влезе в тъмния апартамент. Минаваше три часа и Хулия най-вероятно отдавна си бе легнала…

Уилфредо завъртя внимателно ключа и едва натискайки дръжката на вратата влезе в тъмния апартамент. Минаваше три часа и Хулия най-вероятно отдавна си бе легнала. Не беше пил много, не повече от три-четири питиета, плюс онези фантастични шотове текила с портокал и канела. Чувстваше се добре. Лекото пищене в ушите и чувството, че е самотен и нежелан бяха нещо обичайно и нямаха отношение към изпития алкохол.

Уилфредо влезе почти безшумно в спалнята и се промъкна до леглото. Обзе го нов екзистенциален прилив на паника. Защо тези няколко часа на еуфория в бара, часове на ожесточено крещене и танци, не можеха да продължат вечно? Защо всичко хубаво в живота след миг изчезва и се превръща в объркан спомен?

Както беше с дрехите, Уилфредо се шмугна до Хулия и я прегърна. Ръцете му намериха гърдите й, заспали и меки и загърбвайки мрачните си мисли започна да я целува по раменете и врата. Внезапният пристъп на страст продължи около минута, но съпругата му така и не даде признаци на живот. Отчаян, Уилфредо се изправи и седна на ръба на леглото. Вдигна едната й ръка, задържа я за кратко във въздуха и после я пусна. Ръката тупна глухо върху матрака.

– Безчувствена, студена кучка – промърмори Улфредо и задърпа вратовръзката си.

Мога ли сам да се…

Здравей, Лейла. Няма кой да ме гушка. Питам се, дали мога сам да се гушкам?

Тази седмица е ред на Марк, от ОДЦ Слънчице:

М: Здравей, Лейла. Няма кой да ме гушка. Питам се, дали мога сам да се гушкам?

Л: Благодаря за въпроса, Марк. Може, но е много тъжно.

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

Какво представлява…

Здравей, Лейла. Какво представлява влюбването?

Тази седмица въпрос задава Чон:

Ч: Здравей, Лейла. Какво представлява влюбването?

Л: Здравей Чон, благодаря за интересния въпрос, но и той, както останалите е твърде лесен. Влюпването се наблюдава при малките динозавърчета, когато поради една или друга причина след излюпването си те се прибират обратно в яйцата. До следващата събота!

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

Метежът

Трудокопачите разклатиха клепачи, за да ги отърсят от потта.
Самуил ги заобиколи отдалече.

Трудокопачите разклатиха клепачи, за да ги отърсят от потта.
Самуил ги заобиколи отдалече.
Самуил се заизкачва към стаята на Малката Ида.
Графинята излезе от стаята.
Графинята седна на терасата отпред на малко трикрако столче.
Графинята не искаше никой да я вижда.
Кученцето на графинята заспа в пазвата й.
Графът хвърли поглед към трудокопачите и ги подкани да побързат.
Трудокопачите бързаха вече две десетилетия.
Малката Ида се прибра късно предишната вечер.
Малката Ида все още спеше.
Самуил влезе в стаята й внимателно, за да не я събуди.
Кученцето на графинята го чу и понечи да се обади.
Графинята го усети и му скръцна със зъби.
Кученцето на графинята си глътна езика.
Един от трудокопачите чу скърцане на зъби и сподели с останалите.
Трудокопачите оставиха лопатите и погледнаха към терасата.
Графът пак им подвикна.
Трудокопачите се размърдаха недоволно.
Самуил разбра, че е време да вземе страна.
Самуил хвърли на терасата газова граната и залости вратата отвътре.
Графинята запуши нос и скочи през терасата.
Графът, който минаваше отдолу, смекчи паднето й и тя се отърва с лек уплах.
Графът почина на място.
Малката Ида се събуди от шума.
Малката Ида се събуди осиротяла.
Трудокопачите вече се качваха по стълбите.
Кученцето на графинята си беше изкашляло езика и виеше на умряло.
Самуил направи предложение на Малката Ида.
Кученцето на графинята го чу и се изуми.
Кученцето на графинята престана да вие на умряло.
Малката Ида отхвърли предложението на Самуил.
Малката Ида изгони Самуил и му посочи вратата на терасата.
Самуил отказа, оправдавайки се, че там го чака сигурна смърт.
Малката Ида му посочи другата врата.
Самуил тръгна натам.
В този момент трудокопачите влязоха в стаята.
Самуил беше първият човек, когото видяха.
Трудокопачите понечиха да го насекат с лопатите си.
Малката Ида беше чувствителна и пресметлива.
Малката Ида изпищя с все сила.
Трудокопачите се сепнаха.
Малката Ида каза на Самуил, че е размислила и приема предложенито му.
Малката Ида и Самуил се ожениха на момента.
Трудокопачите се отказаха да посягат на новия граф.
Трудокопачите бяха разумни хора.
Трудокопачите се върнаха там, откъдето бяха дошли.
Самуил излезе на терасата и се огледа.
Самуил видя графинята да бяга с все сила в далечинта.
Самуил хвърли по нея трикракото столче.
Кученцето на графинята зави на умряло.
Самуил влезе в стаята.
Малката Ида и Самуил живяха щастливо дълги години.