Вървях по Мала Качевска, после завих по Магдолена и на ъгъла с Генерал Лаш ги видях - чакат на светофара две сенки.
- Влизаш ли?

Насиниха ми окото днес. Без да искам беше!

Най-обичаше да се снима. Снимаше се с непознати, снимаше се сама, снимаше си краката и новия маникюр, а ако в селското кафе минаваха лятно време туристи и се снимаха пред витрината, тя моментално заставаше...

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема ѝ...

Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол...

- Добър вечер, добър вечер! За мен е чест да говоря пред отбрано общество като вашето! Бях помолен да кажа няколко думи за героя на деня, брат ми...

Васил, син на Емил и Лучия, брат на мечката и по-добър в леглото от всеки друг мъж в блока, се успа. Оля, жена му, се прибра от работа да го събуди...

- Да се обадим в полицията! - предложи млада дама по чехли. Мнозинството я изгледа със съжаление...

До г-н Л. Шапкар
Масата за Чай
Страната на чудесата...

Единият край на въжето е вързан здраво за ръждива тръба, на четири метра над водата. Усурийски възел, троен, няма разплитане. При все това Коста го е накапал с разтопен восък, да не би да реша да мамя...

- "Лакримоза" - казва Марженка, - е гръцката дума за фрегата. Явно някой е извикал, защото е видял фрегата през прозореца си или нещо подобно...

Босът на мафията прелетя над двата кашона стреляйки и залегна зад една купчина енергийни напитки...

... събуди се. Един стегозавър я душеше безцеремонно между краката, поклати глава и измуча нещо...

... Лили наивно реши да се изправи и тогава изведнъж наистина ѝ стана гадно, за една секунда в главата си чу собствения глас да пищи ясно и високо, само дето наум. Това отдолу беше лигаво...

Тая работа нямаше да свърши добре и Лили си го знаеше. Изобщо винаги когато си знаеше, че нещо няма да стане то не ставаше, но шефът ѝ, един стегозавър, ѝ ревеше над главата и клатеше муцуна така, че плочките на гърба му се пляскаха една в друга...

Бял мечок лежи на бял леден шезлонг и подплясква с ръка по водата. При всяко плясване от нея изскачат рибки...

Йовко разбира, че спокойствие няма и няма да има и се хваща за главата. Евангелистите го наобикалят, междувременно един от тях подпира внимателно трите вкаменени сладнеца до стената на станцията, за да не пречат...

Сладнеците са експерти в разчитането на текстове. Това се дължи в по-малка степен на природната им интелигентност и в много по-голяма на сериозния им опит с изписани отпадъци с човешки произход...

Мостът не е точно мост, по-скоро реката е вкарана в тесен каменен пръстен, неясно кога и от кого. Йовко със затруднения се изкачва до средата, спира и се оглежда...

Йовко поглежда нагоре и мигва два пъти. Забелязва - мигнал ли е, Йонко го няма, отмигне ли - ей го пак. Решава да държи очите си затворени. Йонко изчезва...