Непрекъснато забравяше. Първо започна да забравя дребни неща. Отваряше хладилника или някой шкаф и стоеше така дълги минути, докато се сети какво е търсил. После започна да забравя имена на известни актьори и спортисти. На някои от тях измисли прякори, но и тях нерядко забравяше. Започна редовно да оставя разни неща по гостита: няколко пъти халката си, веднъж чифт чорапи. Неприятно му беше да лъже жена си, но нямаше избор, защото нямаше спомен как и какво точно се е случило. Пък и тя му вярваше. Веднъж дори забрави децата в един зоомагазин, макар че тогава и продавачката имаше вина.

— Пречат ли ви? — я бе попитал.
— Ами честно казано имам доста работа.
— Те само гледат.

Когато се върна за тях, след два часа и половина децата още не се бяха усетили, че са изоставени, за разлика от продавачката, която му беше малко сърдита. Една седмица по-късно заспа на стълбите пред пазара. Преди това беше купил голяма мрежа зелени чушки. Ако можеше, щеше да си спомни, че случаен минувач се бе опитал да му помогне.

— Хей, човече, събуди се, ще ти откраднат чушките.
— Остави ме да живея — му бе отвърнал Уилфредо в просъница.

Откраднаха ги, беше по-късно обяснението му пред Хулия. Скоро след това забрави рождените дни на майка си и на жена си, родени на една и съща дата. Усети се веднага щом си събу обувките и видя цветята. Огледа се отчаяно наоколо, за да се измъкне от неудобната ситуация.

— Микровълновата! — изкрещя.
— Какво микровълновата? — попита Хулия.
— Подарявам ти микровълновата!
— Тъкмо щях да те попитам защо я няма.
— Хм, може би съм я подарил на някого.
— Може би на майка ти?
— На майка ми? — може би нещата не бяха чак толкова зле.