Непрекъснато забравяше. Първо започна да забравя дребни неща. Отваряше хладилника или някой шкаф и стоеше така дълги минути, докато се сети какво е търсил. После започна да забравя имена на известни актьори и спортисти. На някои от тях измисли прякори, но и тях нерядко забравяше. Започна редовно да оставя разни неща по гостита: няколко пъти халката си, веднъж чифт чорапи. Неприятно му беше да лъже жена си, но нямаше избор, защото нямаше спомен как и какво точно се е случило. Пък и тя му вярваше. Веднъж дори забрави децата в един зоомагазин, макар че тогава и продавачката имаше вина.
— Пречат ли ви? — я бе попитал.
— Ами честно казано имам доста работа.
— Те само гледат.
Когато се върна за тях, след два часа и половина децата още не се бяха усетили, че са изоставени, за разлика от продавачката, която му беше малко сърдита. Една седмица по-късно заспа на стълбите пред пазара. Преди това беше купил голяма мрежа зелени чушки. Ако можеше, щеше да си спомни, че случаен минувач се бе опитал да му помогне.
— Хей, човече, събуди се, ще ти откраднат чушките.
— Остави ме да живея — му бе отвърнал Уилфредо в просъница.
Откраднаха ги, беше по-късно обяснението му пред Хулия. Скоро след това забрави рождените дни на майка си и на жена си, родени на една и съща дата. Усети се веднага щом си събу обувките и видя цветята. Огледа се отчаяно наоколо, за да се измъкне от неудобната ситуация.
— Микровълновата! — изкрещя.
— Какво микровълновата? — попита Хулия.
— Подарявам ти микровълновата!
— Тъкмо щях да те попитам защо я няма.
— Хм, може би съм я подарил на някого.
— Може би на майка ти?
— На майка ми? — може би нещата не бяха чак толкова зле.
Още несвързани истории
реалните цветове на дъгата
10.12.2010
Забележително научно откритие от нашият сътрудник, другаря Л. Сп.
Абсолютно продължаващи
14.08.2010
„Аз чувствам наслада, вървя и четя виталозите”, ехтеше шлагерът в главата ѝ под шарената сянка на Виталожкия лес...
Добрият син
31.01.2013
Из "Забележителни истории за надарени деца"
Имало едно време в Нова Зеландия едно дете, което поискало от баща си да му купи касичка...
Извън релси
13.10.2009
В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...