В Норвегия сме, по червеното се познава.

„Прабългарите се препитавали от грабежи“ - това помня от уроците по Родинознание. В гъстото мернахме хижа, подгонихме я и я склещихме край един поток...

Не мога да гледам кръв. Когато отворих очи, момчетата ги нямаше.

Нагазихме в океан от тръни. Невероятна гледка - бяла-пребяла слана, а над нея стърчат сухите цветове на по-високите. Не ни се излизаше, повъртяхме около час вътре...

Седем мъже не си доспаха тази сутрин. Петима хванахме влака, двама са още в неизвестност...

Връщаше се обратно. Вече беше тъмно и дъждът се сипеше със скорост, на която чистачките не смогваха. Той не беше като непроницаемо перде, той беше всичко наоколо.

Кола е същество нечувствително, носи ултра тясна пола и е цяла глава по-ниска от Алфа. А Алфа е решила да не се поддава на низки страсти и да не избеснява, поне не преди да се качат отново в самолета...

Босът на мафията прелетя над двата кашона стреляйки и залегна зад една купчина енергийни напитки...

Вратата на гаража на Чешкото посолство не издържа на деветия напън. Двете кучета влязоха през тесния процеп и огледаха помещението бързо и внимателно...

Докато завъртах ключа в металната врата се замислих за деня, който беше отминал. За островчето сред градския трафик, на което стоях оглеждайки се безизходно за такси...

Тялото застина за секунди в черния въздух, а после с плясък проряза повърхността на водата...

На Манол всичко му е наобратно. А на Мануш - не...

Уилфредо хич не обичаше да дава обяснение на Хулия къде излиза толкова често. В началото все имаше уж някакъв повод във фирмата, я работа, я заседание...