Материа бърна

Дъщеря ми се навела през балкона...

Лили се погледна недоволно в огледалото. Външният ѝ вид съответстваше на това, което ставаше в нея, даже май изглеждаше малко по-добре, отколкото се чустваше...

В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...

Случвало ли ви се е някой да забрави за рождения ви ден? На мен, за съжаление, доста пъти.

Докато завъртах ключа в металната врата се замислих за деня, който беше отминал. За островчето сред градския трафик, на което стоях оглеждайки се безизходно за такси...

- Абе, каква рецепта бе? Нямам рецепта. Какво значение има от какво съм болен и болен ли съм изобщо? Искам да си купя това лекарство, това е. Кой Ви говори за лекуване?

Кола е същество нечувствително, носи ултра тясна пола и е цяла глава по-ниска от Алфа. А Алфа е решила да не се поддава на низки страсти и да не избеснява, поне не преди да се качат отново в самолета...

Първото ѝ излизане в чужбина беше до Япония, полет-подарък. Летеше през Мадрид, за по-ведро. Под нея се редяха сини и зелени ивици, хора, празници, а после се стъмни...

Стана сутрин. Отвори очи и видя картината със слънце на стената. Нямаше прозорец. Запали една цигара. Не пушеше. Кафе също не обичаше. Отпи първите глътки бавно...

Летящата чиния плавно се приземи на площада. Нямаше много народ, няколко старци, замръзнали като статуи, глуповатият продавач на сладолед и стадо кози, легнали на припек сред пожълтялата трева...

Из "Забележителни истории за надарени деца"
Имало едно време в Нова Зеландия едно дете, което поискало от баща си да му купи касичка...

Гроздето се бере преди съмване; ако се промъкне и един слънчев лъч, всичката сладост от зърната се стапя и изтича в гроздобераческите ти сандали и после ти лепне цял ден...

Двата ангела спряха на височина 4000 метра да позатегнат парашутите и след това продължиха спускането. Беше студен ден, снежен, градчето изглеждаше леко заспало и красиво...

Кратка история в картинки за чудесното приятелство между Алтаира и робота Роби, малко преди да се появи онзи скапаняк командир Адамс с тъпата си експедиция и да развали всичко.

Приготвя се като сладко от друг вид горски ягоди, но с 1/3 по-малко захар и с шепа неслучайни боровинки.

Законите трябва да са създадени за да се спазват. Какъв смисъл има иначе от тях? Някои наистина успяват да ограничават повече хора, други по-малко...

Васил, син на Емил и Лучия, брат на мечката и по-добър в леглото от всеки друг мъж в блока, се успа. Оля, жена му, се прибра от работа да го събуди...

Разказах на моя приятел Пердуто за теорията ми за това в колко най-късно трябва да тръгва човек, за да избегне онази нервност при карането на автомобил сутрин - чувството, че закъсняваш.

Лили пресече без да се оглежда и задъхана спря на банкета. Извади от ръкава червило и се намаца чак до веждите. С леко приличие изтри около очите за да си сложи грим. Не се разплака, съжалявам. Просто седна в крайпътното и замига...

На колекционера на души му избягала любимата душа...

На Слава ушите ѝ почервеняват всеки път когато ѝ спомена за изложба. До мораво. Условен рефлекс, откакто я нащипах преди година, когато обезумях на изложбата на Матис...

Войната ме направи такава. Отне ми близките, отне ми враговете, дома и спомените. Междувременно ме състари...

Настане нощта в Антимово и трийсетицата изгрява. Звездите обсипват синята постеля. Гората шумно шумата измита. И вятърът за туй помага...

Една врата имала три ключалки - две истински и една фалшива. Най-горната била истинска.