Най-обичаше да се снима. Снимаше се с непознати, снимаше се сама, снимаше си краката и новия маникюр, а ако в селското кафе минаваха лятно време туристи и се снимаха пред витрината, тя моментално заставаше...

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема ѝ...

Страстта отхапа още малко от шоколадовите бисквити...

... Лили наивно реши да се изправи и тогава изведнъж наистина ѝ стана гадно, за една секунда в главата си чу собствения глас да пищи ясно и високо, само дето наум. Това отдолу беше лигаво...

Още една безкрайна нощ. Уж да се приспя, а попаднах на най-тъжния филм на света. Как е възможно един абсолютно непознат човек от другия край на света да преживее абсолютно всичките ми най-кошмарни страхове?

Брат съм на лисица, но майка ми е заек, а приятелите ми са бухал, катерица и вълк. Баща ми не е маймуна, но е живял на остров и е ловил антилопи...

Сънувам, че съм си сложил един много свеж статус във Facebook и че двама братя-близнаци ми го like-ват...

Може би жена ми е права, че ако продължавам с тези хапчета мозъкът ми съвсем ще стане на пюре от маниока. Може би психиатърът ми също е прав, че трябва да продължавам с терапията и...

Мъжът с часовника ли удря по вратата? Сърцето ли пак скърца под палтото?

С усърдие на торен бръмбар и ентусиазъм на охлюв, нашият герой работеше в завода вече единадесета година...

Само за да докаже на Хулия, че тая работа с психотерапията е пълна глупост, Уилфредо реши да опита няколко сеанса...

За трета година почиваме на Майчините острови. Това лято, за разлика от предишните, се оказа горещо. Мини все ме навива да ходим по сенките само, ама аз да не съм луд? Не съм.

Сутринта се събудих със спомена за някаква караница. Хулия ми се караше за нещо, а аз закривах главата си с възглавницата, за да не я слушам...

Хулия най-сетне се съгласи да иде на психоаналитик...