С усърдие на торен бръмбар и ентусиазъм на охлюв, нашият герой работеше в завода вече единадесета година. Преди да постъпи на работа там, не работеше. Почиваше си, защото „почнеш ли да работиш, почивка няма“. Усмихваше се тогава и ту гризеше клечка, ту пушеше.
Като почна да работи, спря цигарите – ръцете му бяха постоянно заети. Главата, обаче, беше свободна. Затова реши вместо да пуши да почне да измисля. Измисли една нова машина, която подреждаше планките не така, а настрани. Измисли две приказки за децата си – по една за всяко. А отделно, непрекъснато измисляше нови и нови оправдания за закъснения и често черпеше приятелите си с тях. Беше весело.
Но един ден, един ведър пролетен ден, нашият герой пострада. Пострада именно от тези свои оправдания. Беше отишъл на балет след работа и понеже знаеше колко неправдоподобна е тази история, каза на жена си, че е бил при майка си, да ѝ помогне за нещо домашно. Изненадата го плесна по лицето, когато влезе в кухнята. Там седеше майка му, чула какво беше казал и примряла от чутото. Двете с жена му го гледаха с жал и разочарование.
Тази нощ той спа в завода. На другата вечер отиде пак на балет и спа там – на втори балкон, места 22, 24 и 26. И така се започна един ужасяващ цикъл от работа и балет. След два месеца беше напълно съсипан. Точно преди да се остави да го сгази кола, си запали цигара, за да си запълни главичката и ръчичките си. Отиде си щастлив и безработен.
Още несвързани истории
Животът на Теменуга
15.09.2009
- хмм - каза Тя недоволно.
- мхм - каза Той, за да обори нейното подозрение.
Ей така ще завърши цивилизацията
04.06.2010
Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол...
Мисионерът
31.10.2011
През пролетта на 1511 година експедиция от добре въоръжени мъже, водена от безскрупулния конкистадор Манго Васкес напуска пристанището в Кадис и се отправя към Санта Исабел, най-големият от новооткритите Антилии...