Неточни траектории
Накратко, родени сме на планетата Земя . Изкарахме там детска градина и училище...
Нетфликс нощи
Това, от което Уилфредо най-много се страхуваше тази нощ най-накрая се случи.
Какво ще стане с мен, ако…
Лейла, отговорите ти са толкова хубави! Не знам какво съм правил преди да те срещна! Не знам какво съм закусвал и как съм живял! Ако умреш, какво ще стане с мен?
Провалената почивка
Не обичам да спя, докато нещо докосва носа ми, затова, когато умрях и ме сложиха в такъв ужасно тесен ковчег направо побеснях...
Колегите
Екскурзията започна добре. Фирмата беше наела корабче, с което трябваше да обиколим близките острови...
Да живееш без драма
Нека стане ясно от самото начало: това не е едно от онези импулсивни решения, които човек взима под натиск...
Промяната
Току що се обадих на Гогата да му кажа. Ще ни избият.
Може ли да живее човек без Интернет?
Тази седмица въпрос задава нашият читател и приятел Алберт Конус.
Защо сме родени?
Днес имаме един доста лесен въпрос, но някакси не е редно да го пропускаме.
Животът продължава
Ама 30-ти е вече, не може така!
Неуязвим
Бях съвсем млад, когато за първи път ме изпълни онова чувство - че съм по-специален от останалите. Имах ангелско лице и бях най-умният в училището, въпреки, че въобще не учех...
Какво се случва с хората след като умрат?
Тази седмица Лейла отговаря на въпрос на Basso Pomade.
Има ли купон след смъртта?
Избрани пасажи от завещанието на Басо Помадата.
Големият принц
Стана сутрин. Отвори очи и видя картината със слънце на стената. Нямаше прозорец. Запали една цигара. Не пушеше. Кафе също не обичаше. Отпи първите глътки бавно...
Фреди и Оскар
- Бързо отикахме годините, а Фреди? Не трябваше ли да продължим с шоуто поне още малко? Ти и аз, по нашите си начини...
И ние сме хора
Не сме оттук. Аз например съм роден много далеч, а моят приятел - е, него не го знам откъде е, но не е местен със сигурност...
Белези
Първия си белег получих, когато бях на шест години. Играехме си с едни приятелчета на "добри и лоши", когато нещо като камшик ме удари малко над лявото око...
Извън релси
В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...