Много мразя, когато спя, някой да ме пипа по носа, затова, когато умрях и ме сложиха в такъв ужасно тесен ковчег направо побеснях. Капакът слиза толкова ниско над лицето ми, че съвсем леко, почти неосезаемо се допира до носа ми. Което е ужасно, разбирате ли? Близостта на всякакви обекти до носа ми, особено, когато лягам да спя, ме кара да се чувствам сякаш се задушавам.
Знам, знам, че е някакво напълно ирационално усещане, породено някога, от някаква наглед незначителна случка от детството ми. И какво от това? Бесен съм и това е факт!
Ще ми се да си мръдна главата леко встрани, но не мога (нали съм мъртъв!). Въобще — отвратителна работа. Не спирам и за минутка да проклинам целия свят, но най-вече семейството си. Родителите си, защото не знам какво точно се е случило там отдавна някъде през детството ми, а децата… Ах, тези жалки неблагодарници! Ега пукнете в мъки! Цял живот се трепах за вас! Абе вие израза „Почивай в мир“, чували ли сте го?!
Още несвързани истории
Застраховка Бягство
Трябва да се махна. Да се промъкна тичхичко до вратата, да си обуя обувките и да се разкарам оттук. Веднъж завинаги. Не че нещо ме застрашава. Напротив.
Чудовището Еее
Миналата седмица следобяд помолих колегата ми да свърши една дребна работа. Той обаче за пореден път започна да се оправдава...
И ние сме хора
Не сме оттук. Аз например съм роден много далеч, а моят приятел - е, него не го знам откъде е, но не е местен със сигурност...
Гълтач на огън
Седнах на земята и стиснах главата си с ръце. Виеше ми се свят от водките. Около мен хората продължаваха да танцуват и да се забавляват. Започнах да се самосъжалявам. Защо, защо, защо!??