Много мразя, когато спя, някой да ме пипа по носа, затова, когато умрях и ме сложиха в такъв ужасно тесен ковчег направо побеснях. Капакът слиза толкова ниско над лицето ми, че съвсем леко, почти неосезаемо се допира до носа ми. Което е ужасно, разбирате ли? Близостта на всякакви обекти до носа ми, особено, когато лягам да спя, ме кара да се чувствам сякаш се задушавам.
Знам, знам, че е някакво напълно ирационално усещане, породено някога, от някаква наглед незначителна случка от детството ми. И какво от това? Бесен съм и това е факт!
Ще ми се да си мръдна главата леко встрани, но не мога (нали съм мъртъв!). Въобще — отвратителна работа. Не спирам и за минутка да проклинам целия свят, но най-вече семейството си. Родителите си, защото не знам какво точно се е случило там отдавна някъде през детството ми, а децата… Ах, тези жалки неблагодарници! Ега пукнете в мъки! Цял живот се трепах за вас! Абе вие израза „Почивай в мир“, чували ли сте го?!
Още несвързани истории
Алгоритъмът ми е свиня
- Спрете, спрете... - не разбирах какво става. Преди секунди бях на бюрото си, заровен в ексела, сортиращ клетките на безкраен спредшийт с длъжниците на компанията...
Добре дошъл Басо Помада
Понякога си мисля, че Басо е до леглото ми, мачкайки кубинска пура ме гледа усмихнат в съня ми. Събуждам се от трясъка на вратата и мириса на сладкия тютюн...
Приказка за последните ожарени крадци в пластмасовия свят
Настане нощта в Антимово и трийсетицата изгрява. Звездите обсипват синята постеля. Гората шумно шумата измита. И вятърът за туй помага...
