Много мразя, когато спя, някой да ме пипа по носа, затова, когато умрях и ме сложиха в такъв ужасно тесен ковчег направо побеснях. Капакът слиза толкова ниско над лицето ми, че съвсем леко, почти неосезаемо се допира до носа ми. Което е ужасно, разбирате ли? Близостта на всякакви обекти до носа ми, особено, когато лягам да спя, ме кара да се чувствам сякаш се задушавам.

Знам, знам, че е някакво напълно ирационално усещане, породено някога, от някаква наглед незначителна случка от детството ми. И какво от това? Бесен съм и това е факт!

Ще ми се да си мръдна главата леко встрани, но не мога (нали съм мъртъв!). Въобще — отвратителна работа. Не спирам и за минутка да проклинам целия свят, но най-вече семейството си. Родителите си, защото не знам какво точно се е случило там отдавна някъде през детството ми, а децата… Ах, тези жалки неблагодарници! Ега пукнете в мъки! Цял живот се трепах за вас! Абе вие израза „Почивай в мир“, чували ли сте го?!

Киро Либерал