Стъпките ми бързо потъват в благодатната хладина под арките. Отдясно, вярно до мен, подскача отражението ми в затъмнените прозорци на изпадналата в немилост държавна администрация. Пред мен върви жена, дребна, държи плакати на дълги пръчки с дълго изписани молби. Пътя ѝ пресича една Униформа: коланът е под напрежение, гърдите – високо над главата на дребната женица. Преминавам тихо, слушам всяка дума. Тонът е тежък, заплашителен, сърдит: „Ама аз не Ви ли видях вчера пред Събранието, и сутринта пак оттук минахте, айде стига с тея табелки“. Спирам на 7-8 крачки и се завъртам с цялата показност, която имам. Поглежда към мен заплашително. Нека знае, че го виждам, нека знае, че го чувам.

 


Още несвързани истории

Кодексианците

Съществуват във фирмената митология най-различни същества. Някои от тях са зли, други добри, а трети са ту добри, ту зли...

Дочети си

Кит

Преди няколко дни се случи - беше ясно, че ще се случи, неизбежно си беше просто – на Земята цопна извънземно.

Дочети си

Джанка

Джанка зяпа през прозореца. Лято е. Останала сама в града, тя скучае. Играе си с тирантите на тролеите. Стига ѝ само да ги погледне и те се свиват, сякаш са изяли нещо много кисело...

Дочети си

Сладко от звъници

Приготвя се като сладко от друг вид горски ягоди, но с 1/3 по-малко захар и с шепа неслучайни боровинки.

Дочети си


Privacy Preference Center