Стъпките ми бързо потъват в благодатната хладина под арките. Отдясно, вярно до мен, подскача отражението ми в затъмнените прозорци на изпадналата в немилост държавна администрация. Пред мен върви жена, дребна, държи плакати на дълги пръчки с дълго изписани молби. Пътя ѝ пресича една Униформа: коланът е под напрежение, гърдите – високо над главата на дребната женица. Преминавам тихо, слушам всяка дума. Тонът е тежък, заплашителен, сърдит: „Ама аз не Ви ли видях вчера пред Събранието, и сутринта пак оттук минахте, айде стига с тея табелки“. Спирам на 7-8 крачки и се завъртам с цялата показност, която имам. Поглежда към мен заплашително. Нека знае, че го виждам, нека знае, че го чувам.

 


Още несвързани истории

5 1/2

"Карибски вееечериииии!" - дъни радиото. Прекалено е далеч за да го напудря със ситен пясък и доволен да се отдам на заслужен отдих...

Дочети си

Разхладително

Слънцето изгря и тежката нощна стража свърши. Капитанът се запъти към оръжейната, за да сдаде оръжието си. Имаше нужда от почивка, горещ душ и сън, а още на обед трябваше да се яви при генерала...

Дочети си

В капан

Струва ми се, че под всяка извадена плочка се крие смачкана жабка, а под капака на всеки скенер се показват пръстчетата на малка детска ръчичка. Струва ми се, че в процепа между двете бюра е притиснато гущерче...

Дочети си

Случайни изменения и липса на време

Открай време се каня да сложа край на тая работа. Имам желание всичко в живота ми да е наред. И не само да ставам на време за работа. Не само да се измивам добре и да се привеждам в удобен за възприемане вид...

Дочети си


Privacy Preference Center