Стъпките ми бързо потъват в благодатната хладина под арките. Отдясно, вярно до мен, подскача отражението ми в затъмнените прозорци на изпадналата в немилост държавна администрация. Пред мен върви жена, дребна, държи плакати на дълги пръчки с дълго изписани молби. Пътя ѝ пресича една Униформа: коланът е под напрежение, гърдите – високо над главата на дребната женица. Преминавам тихо, слушам всяка дума. Тонът е тежък, заплашителен, сърдит: „Ама аз не Ви ли видях вчера пред Събранието, и сутринта пак оттук минахте, айде стига с тея табелки“. Спирам на 7-8 крачки и се завъртам с цялата показност, която имам. Поглежда към мен заплашително. Нека знае, че го виждам, нека знае, че го чувам.

 


Още несвързани истории

Провалената почивка

Не обичам да спя, докато нещо докосва носа ми, затова, когато умрях и ме сложиха в такъв ужасно тесен ковчег направо побеснях...

Дочети си

Джанки

Има, има.

Дочети си

Гроздобер

Гроздето се бере преди съмване; ако се промъкне и един слънчев лъч, всичката сладост от зърната се стапя и изтича в гроздобераческите ти сандали и после ти лепне цял ден...

Дочети си

Играта

Къщата беше на брега. Беше стара, разхвърляно красива. С годините променяше цветовете си, но никога не изневери на любовта си към морето. Протягайки се протяжно в сянка през пясъчната ивица, къщата отиваше на плаж...

Дочети си


Privacy Preference Center