Малко след Хавай, Юрий Алексеевич дочу леко потропване отвън. Допря ухо и се заслуша. Ето пак – чук чук! След кратък размисъл, той отговори с еднозначен съветски потроп. Отвън се умълчаха. После събраха силици:

– Откройте, пожалуйста!

Юрий Алексеевич си погледна часовника – оставаха му към 17 минути, беше ги планирал за друго. Реши да се посъветва. След обичайната размяна на любезности и салюти, връзката прекъсна. Половин дузина неподозиращи една за друга наземни станции се покриха с дебел слой паника. Една от тях, за по-сигурно се самовзриви. Юрий трябваше да решава сам. Отвън вече нервничеха:

– Ну, откройте, я стучу уже полчаса! Здесь холодно!!!

Минута за размисъл.

– НУ ТЫ ЧЕ, СУКА? ОТКРОЙ!!! Я ТЕБЕ ПО-РУССКИ ГОВОРЮ, ЗДЕСЬ ОЧЕНЬ ХОЛОДНО, ПОН’МАЕШЬ?

„Да какая же я сука?“ – помисли си Юрий Алексеевич. – „Лайка сукой была, да. Белка тоже. И Майка и Елка и Булка… об Анке не хочу даже вспоминать. А я гражданин, пилот. Ведь Вы сами сука, стучите и…“

Отвън се раздаде непоносимо тропане и непреводима игра на думи. Под ударите на обстоятелствата, Юрий Алексеевич реши да отвори Люка за Домашни Любимци. Знаеше какво си навлича с това решение, но пое отговорността.

След няколко минути го издириха:

– Товарищ Гагарин, все в порядке? Мы Вас потеряли.
– Да, все хорошо.
– Рад, рад! Ладно, через минуту начнем спуск.
– А я не хочу – продума тихо Юрий Алексеевич. И изключи.


Още несвързани истории

Животът на десктопа

Босът на мафията прелетя над двата кашона стреляйки и залегна зад една купчина енергийни напитки...

Дочети си

Ивчо на спирката

Явно току що бе минал рейсът, защото когато Лена пристигна на спирката нямаше никой...

Дочети си

Отвличане на внимание

От самото начало знаех, че опита на чичо ми няма да успее - само глупак би тръгнал да строи летяща чиния в двора си. Но верен на старите принципи на семейството аз стоях до него и му подавах необходимите инструменти...

Дочети си

Нека знаят

Спирам на 7-8 крачки и се завъртам с цялата показност, която имам.

Дочети си


Privacy Preference Center