По принцип, не правим такива неща, но вие сте ми симпатичен.

Най-обичаше да се снима. Снимаше се с непознати, снимаше се сама, снимаше си краката и новия маникюр, а ако в селското кафе минаваха лятно време туристи и се снимаха пред витрината, тя моментално заставаше...

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема ѝ...

- О я стига!
- Няма стига, така е казвам ти.

Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол...

Наскоро получих покана от Шведската Кралска Енциклопедия да напиша статия по въпроса за размяната на свойства между хора по време на сън. Нека ви разкажа един от многото любопитни случаи от практиката ми...

... събуди се. Един стегозавър я душеше безцеремонно между краката, поклати глава и измуча нещо...

... Лили наивно реши да се изправи и тогава изведнъж наистина ѝ стана гадно, за една секунда в главата си чу собствения глас да пищи ясно и високо, само дето наум. Това отдолу беше лигаво...

Тая работа нямаше да свърши добре и Лили си го знаеше. Изобщо винаги когато си знаеше, че нещо няма да стане то не ставаше, но шефът ѝ, един стегозавър, ѝ ревеше над главата и клатеше муцуна така, че плочките на гърба му се пляскаха една в друга...

Прибирам се, тръшвам вратата и опипом намирам дистанционното. С една ръка си приготвям вечеря, с другата сменям каналите в опит да намеря подходящ филм, който да ме накара да забравя деня. Смрадта. Унижението...

И какво ли още има да става...

Вие намирате...

Тялото застина за секунди в черния въздух, а после с плясък проряза повърхността на водата...

Разказах на моя приятел Пердуто за теорията ми за това в колко най-късно трябва да тръгва човек, за да избегне онази нервност при карането на автомобил сутрин - чувството, че закъсняваш.

Една от големите ми мъки в живота е ставането сутрин за работа. Повярвайте ми, всеки божи ден за мен започва с нечовешко страдание...