— За какво ви служи солта? — попита го владетелят.
— С разрешение на ваше височество слагам солта на опашките на избягалите затворници и след това ги хващам в мрежата за пеперуди.
Владетелят въздъхна:
— Страхувам се, че този път солта няма да ви послужи. Избягалите затворници нямат опашки.
Herr Makarenko беше чел „Приключенията на Лукчо“ и преди, но ситуацията го заинтригува…
— Случаят е много тежък — забеляза строго мистер Морков. — Как ще ги заловя, щом нямат опашки? Къде ще сложа солта? С разрешение на ваше височество не биваше да позволите на затворниците да избягат. Или преди да ги оставите да избягат, трябваше да им закачите опашки, та после лесно да се ловят.
— Виждал съм на кино — се намеси придворният лимон, за който ви казах по-рано — понякога да залавят бегълците, като им слагат сол не на опашките, а на главата.
— Това е отживяла система! — отвърна с презрение мистер Морков.
— Това е една много, много отживяла система! — повтори Дръж.
Да, с това твърдение Herr Makarenko беше напълно съгласен.
Още несвързани истории
Без остатък
Не помни кога ѝ писа за пръв път, нито защо, нито пък как я намери. Страница от тефтер с надраскан адрес на нея? Изгубена картичка? Няма значение.
Между релсите
Хората объркват какво ли не - човек и животно, мечта и прокоба, ляво и дясно, неизброими са погрешките. Моят ред да объркам нещата дойде на петнадесети август, миналата година...
Разхладително
Слънцето изгря и тежката нощна стража свърши. Капитанът се запъти към оръжейната, за да сдаде оръжието си. Имаше нужда от почивка, горещ душ и сън, а още на обед трябваше да се яви при генерала...
