секс – burningpeople.net

Смърт посред бял ден

Слънцето бавно залязваше, докато тя си топеше палеца на крака в топлата морска вода. Парченца бисквитки плуваха и се поклащаха ентусиазирано нагоре-надолу в чашата чай, докато лодката се люлееше кротко на вълните. Две рибки подскачаха над водата и се опитваха да погледнат през пръчките на парапета случващото се на борда. Тиха хавайска музика се чуваше от стаята долу, където в локва течности на котлона лежеше поредната жертва. Рибките спряха да надават тревожния си зов към единственото си дете. То си беше отишло.

Ремонт

Неведоми обрати на съдбата ни натириха в странични дейности – строителство, риболов, иманярство, трансцедентална медитация, BDSM и ADHD…

Скъпи приятели,

Неведоми обрати на съдбата ни натириха в странични дейности – строителство, риболов, иманярство, трансцедентална медитация, BDSM и ADHD. Това е причината да намалим активността си до достигане на критично ниски стойности. Мислете за нас, запазете добро настроение, продължавайте да ни изпращате храна и пари, винаги подкрепяйте свободата и независимата музика и помнете, че няма време. Очаквайте ни скоро с нов сайт, по-силни и голословни от всякога!

Лес бърн!

Оградата, еп. 1

Ако искаш да се разходиш по оградата трябва да скочиш върху нея от крайната стая на втория етаж на двореца. После трябва доста внимателно да ходиш, за да не паднеш, особено от вътрешната страна, която е доста висока. Ако паднеш от тази страна единственият начин да се върнеш обратно е да започнеш всичко отначало. Отново минаваш по стълбите, после коридора, последната врата вдясно, качваш се на прозореца и правиш опасния скок.

От другата страна на оградата, външната, е много по-ниско, не повече от метър и половина. Там из храстите често се крият прислужници, дошли да изпушат по цигара или просто да помързелуват в безопасност от господарите си. Ако имаш късмет можеш да се целуваш с някоя от тях. Хубавото е, че не носят червило, за разлика от наконтените лигли, които спят по стаите на двореца.

Веднъж заварих една такава в собственото си легло. Изглеждаше сякаш спи, но щом се приближих започна да се смее, да повтаря името ми и да миаука като котка. Целунах я, разбира се, нищо повече, но по-късно дукесата забеляза червените петна по ризата ми и една седмица не ми проговори.

/следва продължение/

Проблем с часовников механизъм

Уилфредо завъртя внимателно ключа и едва натискайки дръжката на вратата влезе в тъмния апартамент. Минаваше три часа и Хулия най-вероятно отдавна си бе легнала…

Уилфредо завъртя внимателно ключа и едва натискайки дръжката на вратата влезе в тъмния апартамент. Минаваше три часа и Хулия най-вероятно отдавна си бе легнала. Не беше пил много, не повече от три-четири питиета, плюс онези фантастични шотове текила с портокал и канела. Чувстваше се добре. Лекото пищене в ушите и чувството, че е самотен и нежелан бяха нещо обичайно и нямаха отношение към изпития алкохол.

Уилфредо влезе почти безшумно в спалнята и се промъкна до леглото. Обзе го нов екзистенциален прилив на паника. Защо тези няколко часа на еуфория в бара, часове на ожесточено крещене и танци, не можеха да продължат вечно? Защо всичко хубаво в живота след миг изчезва и се превръща в объркан спомен?

Както беше с дрехите, Уилфредо се шмугна до Хулия и я прегърна. Ръцете му намериха гърдите й, заспали и меки и загърбвайки мрачните си мисли започна да я целува по раменете и врата. Внезапният пристъп на страст продължи около минута, но съпругата му така и не даде признаци на живот. Отчаян, Уилфредо се изправи и седна на ръба на леглото. Вдигна едната й ръка, задържа я за кратко във въздуха и после я пусна. Ръката тупна глухо върху матрака.

– Безчувствена, студена кучка – промърмори Улфредо и задърпа вратовръзката си.

Рожден ден

Обичам рождените си дни. Единствено тогава хората са истински мили с мен. Реших да нямам рожден ден веднъж годишно, а всеки месец на 19-то число.

Обичам рождените си дни. Единствено тогава хората са истински мили с мен. Реших да нямам рожден ден веднъж годишно, а всеки месец на 19-то число. После го промених да е на 25-то число, когато получавам заплата.

Снощи беше първият ми рожден ден по новата система. Беше доста приятен. С Коко цяла нощ обикаляхме, играхме билярд, ходихме на казино и накрая на стриптийз бар. Чак на сутринта установих, че съм профукал цялата си заплата, когато Имелда ми остави поредния си тлъст списък за пазаруване. Налагаше се спешно да измисля нещо.

Работата ми не е кой знае какво. Маркетингов специалист съм. Ето например какво работих днес. Взех списъка с продукти за пазарене, които ми бе оставила Имелда и го разпечатах. После изрязах с ножица всяка отделна поръчка и сложих листчетата в една празна кутия. Разбърках ги хубаво и ги занесох на шефа ми. Той бръкна, извади едно и го прочете на глас:

– Торба кроасани – каза той и ме погледна.
– В една торба има десет кроасана – поясних аз – Намисли си число.
– 888 – каза Лендън – А защо е всичко това?
– Нарича се декомпониране на пазарната реалност, шефе.

Лендън се замисли.

– Джордж, имаш ли нужда от почивка?
– Не, шефе, но ми трябват малко пари.
– Но нали вчера получихте заплати…
– Имам рожден ден, шефе.
– Кога?
– На 19.
– Хм. Не беше ли някъде около Коледа?
– Беше.

Лендън бръкна в портфейла си и извади няколко банкноти.

– Мога да ти дам 80.
– Шефе, ти си ужасно мил човек.
– Няма нищо. Ще ти ги удържа следващия месец.

Мога ли сам да се…

Здравей, Лейла. Няма кой да ме гушка. Питам се, дали мога сам да се гушкам?

Тази седмица е ред на Марк, от ОДЦ Слънчице:

М: Здравей, Лейла. Няма кой да ме гушка. Питам се, дали мога сам да се гушкам?

Л: Благодаря за въпроса, Марк. Може, но е много тъжно.

Моля, задавайте своите въпроси и всяка събота Лейла ще отговаря на един от тях.

Ще те намеря, където и да си

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема й…

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема й. Лили се нацупи от липсата на внимание и си свали горнището на банския, но това май на никого не направи впечатление. Смъкна босите си карака шумно от стола и затупурка по дървения под надолу към морето. Притича по горещия пясък и с плисък се метна с главата надолу в спокойната вода… половин секунда по-късно излезе покрита с водорасли и кисела физиономия, една медуза да има в морето и тя ще свърши в нейния бански. Свали си долнището с рязко движение и махна малката лепкава нахалница. Усети тишината настъпила по цялата плажна ивица, усети стотиците погледи впити в нея, вдигна глава и трескаво се опита да разбере причината за внезапното, вече нежелано внимание на всички върху нея. Мамка му! Опашката й се беше показала отзад, мамка му! В замръзналото удивление на тълпата, барманът прескочи с една ръка плота и се затича към нея по пясъка с нечовешка грация. По пътя натисна нещо около гърдите си и кожата му се разцепи, зелена и блестяща под августувското слънце. Лили беше щастлива, махна с опашчица и двамата заплуваха заедно към шамандурата.

Видове

Лежах на пода в изтощение. Съществото се приближи до мен по въздуха и застана на около две педи от лицето ми – най-идеалната кръгла форма, която някога съм виждал…

Лежах на пода в изтощение. Съществото се приближи до мен по въздуха и застана на около две педи от лицето ми – най-идеалната кръгла форма, която някога съм виждал.

Все още ме болеше главата от пиянството снощи. „Излекувай ме“, се опитах да му внуша, но то ми даде да разбера, че не лекува по този начин. Защо дойде тогава точно при мен, защо точно сега? Знаеш ли въобще от какво имам нужда?

Съществото е като стъклена топка, в която са събрани хиляди преливащи цветове. По начина, по който ги променя разбирам какво ми казва. Лошо ми е. Поглеждам го и му казвам: „Прегърни ме“. То застава над голия ми корем и започва да свети в червено. Усещам топлина и внезапен прилив на спокойствие. „Не мисли“, чувам в главата си.

Не знам колко време е минало. Може би съм заспал, защото ми се присъни дълга маса, с насядали деца, всичките облечени еднакво и хранещи се тихичко под нечий надзор. Едно дете обаче изведнъж леко се залюлява и пада назад със стола си. Стряскам се, сякаш аз съм този, който пада. Надигам глава. Съществото се е свило между краката и корема ми.

Ти не разбираш, аз нямам нужда от всички тия магии. Искам просто някой да ме прегърне, да ме стисне силно.

Съществото направи нещо. Завибрира едва доловимо и цветовете отново се разляха по вътрешностите му. Свих се отново на кълбо и затворих очи. Появи се отново дългата маса с децата. Столът на падналото дете започна бавно да се вдига нагоре, сякаш някой връщаше ленатата наобратно. Чух хлопване и всичко отново се подреди. Децата се хранеха тихо, построени в две редици върху дълга маса. Някъде извън кадър, прав, в дъното на залата някой следеше храненето да протича без произшествия.

Ей така ще завърши цивилизацията

Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол…

Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол. Сега трябва да пуснат Рамщайн за да не заспят хората от липса на кислород. Мамка им на тези ежеседмични промени и нивелации.

Обади се, поръча 12 хиляди плаката и 250 хиляди билета, а после звънна по червения телефон в централата на племето рокажии, че ще трябва да работят извънредно.

Преодоляването на кризата на средната възраст

Животът ми се преобърна с главата надолу една сутрин, точно на рождения ми ден. Тръбата изсвири, но вместо като всички да стана и да започна да се обличам за работа…

Животът ми се преобърна с главата надолу една сутрин, точно на рождения ми ден. Тръбата изсвири, но вместо като всички да стана и да започна да се обличам за работа, аз си легнах и се завих с чаршафа през глава. Присъни ми се, че съм дете и имам миниатюрна зоологическа градина на балкона. Крадях храна от хладилника и я давах на животните. Една вечер обаче слончето така започна да свири с хобота си, че майка ми се усети и отиде да види какво става. Когато видя всичките тия животни и разбра, че им давам от нашата храна тя, вместо да ме накаже, ме прегърна, целуна ме и ми каза, че съм страхотно момче.

Привечер се събудих усмихнат и реших хубаво да се издокарам. Първо – вече не усещах това непрестанно главоболие от последните години, а и все пак имах рожден ден. Облякох си костюма от сватбата и отидох до офиса. Нямах никакво желание да шофирам, затова вместо да се кача в колата тя се качи в мен. В офиса пък нямах никаква работа и никой не ме дразнеше ни най-малко. Реших да спретна едно хубаво празненство в кухнята, с музика и уиски за всички. Колегите ми много се зарадваха. Заподскачаха като бесни, а най-много подскачаше Дейна, с изкуствените си гърди и добре оформен от тренировки задник. Какви ли не глупави слухове се носеха за нея, но истината беше, че за шест години нито веднъж не я бях виждал с мъж. Тази вечер тя се целува с всеки, който имаше смелостта да си поиска. Сигурен съм, че много от колегите хубаво ще запомнят този ден.

Аз обаче си тръгнах по средата и ги оставих да се оправят сами. Слънцето скоро щеше да изгрее, а с него да ми се приспи. Исках да свърша още една работа. Обадих се на Селма и й казах, че я чакам отвън, пред входа. Тя слезе сравнително бързо, не се наложи да звъня още няколко пъти, както обикновено. Имах важна новина за нея, добра новина този път. Трябваше да й кажа, че така както беше започнал да тече животът ми – с главата надолу и така, както бе започнало да тече времето – наобратно, изведнъж бях започнал отново да усещам радост от решенията и постъпките си. Трябваше да й обясня, че е напълно достатъчно дори и само да не правим обратното на това, което искаме. Изглежда ми повярва, защото й предложих да се оженим пак, а тя, глупачката, се съгласи.