Уилфредо завъртя внимателно ключа и едва натискайки дръжката на вратата влезе в тъмния апартамент. Минаваше три часа и Хулия най-вероятно отдавна си бе легнала...

Обичам рождените си дни. Единствено тогава хората са истински мили с мен. Реших да нямам рожден ден веднъж годишно, а всеки месец на 19-то число.

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема ѝ...

Лежах на пода в изтощение. Съществото се приближи до мен по въздуха и застана на около две педи от лицето ми - най-идеалната кръгла форма, която някога съм виждал...

Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол...

Животът ми се преобърна с главата надолу една сутрин, точно на рождения ми ден. Тръбата изсвири, но вместо като всички да стана и да започна да се обличам за работа...

Първия си белег получих, когато бях на шест години. Играехме си с едни приятелчета на "добри и лоши", когато нещо като камшик ме удари малко над лявото око...

Едно време да наречеш сексуалния си партньор "дърво" се е възприемало като сериозна обида, но не и в наши дни, когато връзките между хора и дървета са нещо обичайно, поне в нашата, по-цивилизована част на света...

Годините и провалите все не успяваха да сломят Сладурите и те не спираха да се обичат и да мечтаят заедно...

Още една безкрайна нощ. Уж да се приспя, а попаднах на най-тъжния филм на света. Как е възможно един абсолютно непознат човек от другия край на света да преживее абсолютно всичките ми най-кошмарни страхове?

Парчето дишаща сланина лежеше до мен и се тресеше. Току що бяхме осъществили сексуален контакт: няколко минути бях пронизвал последователно със слузестия си шип трите му дупки, докато то квичеше и се гърчеше от удоволствие...

С. тихо слизаше по витите стълби надолу под паважа. Килимът покорно потъваше под китайските ѝ кецове, предал се пред впечатляващото ѝ тегло, а отзад Ганчо, най-добрият приятел на С., се опитваше да пази разновесие...

На сутринта всичко беше по-различно. Първо капакът на леглото заяде и трябваше да излизам през аварийния изход. После ми звънна телефона, докато бях още по пижама и отговорих нелюбезно...

Стояхме аз и Ежедневието в кухнята. Ежедневието носеше сиво сако, за което страшно му завиждах, а аз бях по кафяв хавлиен халат и сини чехли. Играехме си на чакане...

Кололо харесваше работа си - психолог в един от най-големите мултинационални конгломерати - от девет до пет, без шеф, без отчети и безкрайни срещи и с щедра заплата, позволяваща ежегодна почивка на Майчините острови...

- хмм - каза Тя недоволно.
- мхм - каза Той, за да обори нейното подозрение.

Бай Ганьо Африканеца, Бай Ганьо Американеца и Бай Ганьо Българина попаднали на пустинен остров...

Искам да кажа че аз изобщо не исках да съм различна, даже не мисля че бях, мисля че бях само отвратително злояда, т.е ядях зло, после то излизаше от мен под формата на зеленикав дим и светех в тъмното...

Ивана се показа на вратата и поздрави тихо. Служителят беше млад мъж с делови вид, малки мустачки и гъста, тъмна, добре вчесана коса...

Станах сутринта. Погладих кожата си с ръка. Не се чувствах нещастен, тъй като нямах почти никакви грижи...