На сутринта всичко беше по-различно. Първо капакът на леглото заяде и трябваше да излизам през аварийния изход. После ми звънна телефона, докато бях още по пижама и отговорих нелюбезно. А накрая усетих колко висок наем плащам всъщност, от две години вече. Имаше нужда от спешни мерки.

Обадих се на Доктора и го помолих да мине през нас по обяд, да поговорим. По начина по който ми потвърди, разбрах, че няма да дойде. Невъзмутимо се обадих на Роклите – две приятелки, които винаги се движат заедно и имат реноме на специалистки по извънредни ситуации – да създават и да решават. Те дойдоха веднага.

Сребърната рокля ме успокои да не се отчайвам – „То всичко си е било така, просто сега го забелязваш“. А Червената ме погали по косата и ми се усмихна еднозначително. Лека полека притесненията ми се разнесоха. Стана ми приятно. Скоро нещата изглеждаха различно, бях забравил за сутринта – Червената упоително ме галеше по устните и очите, а Сребърната ме поливаше с мляко. Отпуснах се и затворих съзнание.

На сутринта се събудих с някакво предусещане за мрак. Не можах да отворя леглото, а и през аварийния не можах да изляза, наложи се да изчегъртам дупка между две скари. Измъкнах се уморен и отслабнал, огледах се и видях, че са ми откраднали телефона. Мръсници!!!


Още несвързани истории

Жаден

- Моля те, Бели, сипи му вода, той ти е братче...

Дочети си

Един обикновен ден на един необикновен охлюв

"Кибрит, макара, туба лепило, лупа... Какво още трябваше да взема?" - се зачуди охлювът, докато се спускаше бавно по предното стъкло на колата на Драго. "А, да, термостата!", сети се...

Дочети си

Неуязвим

Бях съвсем млад, когато за първи път ме изпълни онова чувство - че съм по-специален от останалите. Имах ангелско лице и бях най-умният в училището, въпреки, че въобще не учех...

Дочети си

Грешката на пазача

Вярно, Ники ми е приятел...

Дочети си


Privacy Preference Center