На сутринта всичко беше по-различно. Първо капакът на леглото заяде и трябваше да излизам през аварийния изход. После ми звънна телефона, докато бях още по пижама и отговорих нелюбезно. А накрая усетих колко висок наем плащам всъщност, от две години вече. Имаше нужда от спешни мерки.

Обадих се на Доктора и го помолих да мине през нас по обяд, да поговорим. По начина по който ми потвърди, разбрах, че няма да дойде. Невъзмутимо се обадих на Роклите – две приятелки, които винаги се движат заедно и имат реноме на специалистки по извънредни ситуации – да създават и да решават. Те дойдоха веднага.

Сребърната рокля ме успокои да не се отчайвам – „То всичко си е било така, просто сега го забелязваш“. А Червената ме погали по косата и ми се усмихна еднозначително. Лека полека притесненията ми се разнесоха. Стана ми приятно. Скоро нещата изглеждаха различно, бях забравил за сутринта – Червената упоително ме галеше по устните и очите, а Сребърната ме поливаше с мляко. Отпуснах се и затворих съзнание.

На сутринта се събудих с някакво предусещане за мрак. Не можах да отворя леглото, а и през аварийния не можах да изляза, наложи се да изчегъртам дупка между две скари. Измъкнах се уморен и отслабнал, огледах се и видях, че са ми откраднали телефона. Мръсници!!!


Още несвързани истории

Експозе

На Слава ушите ѝ почервеняват всеки път когато ѝ спомена за изложба. До мораво. Условен рефлекс, откакто я нащипах преди година, когато обезумях на изложбата на Матис...

Дочети си

Да нямаш грижи, да стоиш мирно

На сутринта отидох сравнително рано, но деца почти не бяха останали.

Дочети си

Непоносимата лекота на главата

С усърдие на торен бръмбар и ентусиазъм на охлюв, нашият герой работеше в завода вече единадесета година...

Дочети си

Епитафия за един приятел

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?

Дочети си


Privacy Preference Center