Гроздето се бере преди съмване; ако се промъкне и един слънчев лъч, всичката сладост от зърната се стапя и изтича в гроздобераческите ти сандали и после ти лепне цял ден.

Когато се опитваш да откъснеш висок грозд, не гледай към него. Опитвай се да надушиш сянката му, да усетиш топлината му по дланта си. Веднъж намерил къде е, го прегърни с пръсти, изкачи се нагоре до дръжката и я хвани здраво. Късай решително.

Внимавай да не смачкаш или обелиш зърната. Едно наранено зърно променя всичко и промяната е необратима. Ако си мислиш другояче, по-добре ела пак догодина или иди да береш орехи.

Работата не е лека, не идвай неподготвен. Започни да тренираш преди сезона – първо по светло с ниска ограда, после по тъмно, пак с ниска. Свикнеш ли да балансираш върху ръба на оградата по тъмно, си почти готов. Разликата между ниската и високата ограда е по-незначителна, отколкото разликата между пазенето на равновесие денем и нощем.

Последно. Никога не говори по време на гроздобер. Никога. Това, че стражите ще те свалят с куките в момента, в който продумаш, е едно на ръка. Това, което трябва да запомниш, е че има причина да се изисква мълчание. Гроздето е чувствително към думите ни, те го променят. Има хора, които умеят да подберат думите си така, че гроздето да има вкус по тяхно желание. Но съдейки по формата на устата ти, мога да кажа, че ти не си от тях.


Още несвързани истории

К’ва беше, па к’ва стана…

И какво ли още има да става...

Дочети си

Едно към едно

Насиниха ми окото днес. Без да искам беше!

Дочети си

Куката

Михаил приключи долните два етажа...

Дочети си


Privacy Preference Center