Sexxa – burningpeople.net

Нека знаят

Спирам на 7-8 крачки и се завъртам с цялата показност, която имам.

Стъпките ми бързо потъват в благодатната хладина под арките. Отдясно, вярно до мен, подскача отражението ми в затъмнените прозорци на изпадналата в немилост държавна администрация. Пред мен върви жена, дребна, държи плакати на дълги пръчки с дълго изписани молби. Пътя й пресича една Униформа: коланът е под напрежение, гърдите – високо над главата на дребната женица. Преминавам тихо, слушам всяка дума. Тонът е тежък, заплашителен, сърдит: „Ама аз не Ви ли видях вчера пред Събранието, и сутринта пак оттук минахте, айде стига с тея табелки“. Спирам на 7-8 крачки и се завъртам с цялата показност, която имам. Поглежда към мен заплашително. Нека знае, че го виждам, нека знае, че го чувам.

Смърт посред бял ден

Слънцето бавно залязваше, докато тя си топеше палеца на крака в топлата морска вода. Парченца бисквитки плуваха и се поклащаха ентусиазирано нагоре-надолу в чашата чай, докато лодката се люлееше кротко на вълните. Две рибки подскачаха над водата и се опитваха да погледнат през пръчките на парапета случващото се на борда. Тиха хавайска музика се чуваше от стаята долу, където в локва течности на котлона лежеше поредната жертва. Рибките спряха да надават тревожния си зов към единственото си дете. То си беше отишло.

Нова перспектива

По принцип, не правим такива неща, но вие сте ми симпатичен.

– По принцип, не правим такива неща, но вие сте ми симпатичен. – продавачката дръпна голяма, червена ръчка, с глазирано като ябълка червено топче на върха и в долния край на автомата се показа лъскава нова звезда.
– Благодаря – каза той – какво ви дължа?
– Нищо, нали е Коледа? – продавачката се усмихна и показа шест реда идеално остри зъби.
– Весела Коледа тогава!
– Весела Коледа!

…

– Скъпа, прибрах се, спри климатика, реших проблема.

Животът продължава

Ама 30-ти е вече, не може така!

– Ама 30-ти е вече, не може така!

…

– НЕЕЕЕЕ! Ох, леле НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.

Звук от резки спирачки.
Жена тича пред колите, точно където изскачат с бясна скорост и разцепват мрака на тунела.
Жената тича, навежда се и после тича обратно. Носи нещо малко и черно.
Зъбите са бели, а кръвта тихо тече. Няма вече, няма вече.

…

Минути тишина, никой не знае какво да каже.

…

– Та казвам ти, 30-ти е вече, трябва да я платя тази сметка или ще ми спрат телефона…

Епитафия за един приятел

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?
Аз я гледах и й пях, още във училище докато бях.

по истински случай

Мирис на дъжд (Всичко ще бъде чудесно-част 2)

От четири дни се лутам напосоки опитвайки се да заблудя жабите…

6/10/2010 Сряда

От четири дни се лутам напосоки опитвайки се да заблудя жабите. Не посмях дори да мина през дома на Лили както тя ми беше казала за да не издам адреса й. Формата на муха наистина се оказа неподходяща за комуникиране с местните видове, но пък чудесна за придвижване и прикритие. И женските бяха лесни за оплождане – беше от съществено значение да оставя тук повече клонинги (засега имах само две жаби зад мен, но предполагах скоро щяха да докарат подкрепления). Колко ли знаеше Лили за всичко това? Може би трябваше да й кажа още тогава всичко, там, на ниската маса в Супаста-р, сега беше дори без предупреждение. Така или иначе Те бяха тук за мен, а не за нея, и доколкото аз знам, още не разбираха напълно нейната роля в тази пиеса. Завих надолу по „Шишман“ и се прибрах в старата триетажна къща, която ми служеше за дом. Минах през първия и втория етаж да оплодя няколко нови женски и се върнах към чертежите. Това метро трябваше да бъде унищожено – само ако знаеха към какво копаят тези туземци!

следва продължение

Всичко ще бъде чудесно

– Изобщо не може, казах!
– Но моля те, тъкмо пристигнах, не знаех къде другаде!

– Изобщо не може, казах!
– Но моля те, тъкмо пристигнах, не знаех къде другаде!
– Обаче не може! Знаеш ли как ще ме погледнат, ако продължа да си ям супата и се преструвам, че няма муха вътре?
– Но аз наистина току-що дойдох и не познавам никого! Онези, сауропсидеите от другото измерение казаха, че ще ми помогнеш да започна тук.
– Добре де, но как можа да дойдеш точно като муха? На тях не се гледа с добро око!
– Не знаех бе, мислех, че са им един вид малките!
– Офф, добре, ела довечера в нас, сега се хващай за лъжицата ми и чупката от моята супа. И не се притеснявай, всичко ще бъде чудесно… Само… ако видиш едни красиви, кафяви, миришещи на вкусно лентички да висят от тавана – не кацай върху тях, моля ти се.

…

Отвън, на улицата, две жаби паднаха от небето…

следва продължение…

Фотосинтеза

Най-обичаше да се снима. Снимаше се с непознати, снимаше се сама, снимаше си краката и новия маникюр, а ако в селското кафе минаваха лятно време туристи и се снимаха пред витрината, тя моментално заставаше…

Понякога, ако й се отдадеше възможност да се окаже в чужд град с голяма забележителност, седеше само там – нито ядеше, нито пазаруваше, даже не обикаляше по-далеч от първата попаднала забележителност, стоеше отпред и тичаше запотена от човек на човек, да се убеди, че няма да пропусне да е на някоя снимка.

Дните, в които пътуваше бяха тежки. Едно време, когато хората пътуваха с автобус, се снимаха много вътре – прекарваха цели дни, ставаха приятели… Но сега, в самолета, всички спяха.

Накрая се ядоса. Започна работа в едно фотографско студио и взе да монтира във всяка снимка по един свой усмихнат изпъчен портрет в цял ръст пред Айфеловата кула. Най се дразнеше на вица за блондинките и светкавиците, нали го знаете, защо блондинките се усмихват когато има светкавици, защото си мислят, че ги снимат. Беше грубо да се прави виц от това, на всеки му се случва да се обърка, освен това когато това се случи, тя беше прекарала особено тежък ден в тичане пред Райхстага!

Ще те намеря, където и да си

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема й…

Сервитьорката накичена с едри нанизи от миди танцуваше до нея върху бара, а барманът се беше зазяпал в извивките на корема й. Лили се нацупи от липсата на внимание и си свали горнището на банския, но това май на никого не направи впечатление. Смъкна босите си карака шумно от стола и затупурка по дървения под надолу към морето. Притича по горещия пясък и с плисък се метна с главата надолу в спокойната вода… половин секунда по-късно излезе покрита с водорасли и кисела физиономия, една медуза да има в морето и тя ще свърши в нейния бански. Свали си долнището с рязко движение и махна малката лепкава нахалница. Усети тишината настъпила по цялата плажна ивица, усети стотиците погледи впити в нея, вдигна глава и трескаво се опита да разбере причината за внезапното, вече нежелано внимание на всички върху нея. Мамка му! Опашката й се беше показала отзад, мамка му! В замръзналото удивление на тълпата, барманът прескочи с една ръка плота и се затича към нея по пясъка с нечовешка грация. По пътя натисна нещо около гърдите си и кожата му се разцепи, зелена и блестяща под августувското слънце. Лили беше щастлива, махна с опашчица и двамата заплуваха заедно към шамандурата.

Обяснение на Потопа

– О я стига!
– Няма стига, така е казвам ти.

– О я стига!
– Няма стига, така е казвам ти.
– Но това е глупаво, защо му е на Госпед да прави макет на Земята за Панаира на училището? Нали миналата година Сатано и Хадец спечелиха с такъв?
– Да, но Госпед направил вариант с вода вместо огън, чух от Хира, съседката му, онази дето все се влачи със Зебс, че го е видяла в гаража му.
– Хммм, добре де, ами ние тогава ще изостанем само с този проект за
Старкрафт 4, дай да идем да залеем макета с градинския маркуч а?