– Изобщо не може, казах!
– Но моля те, тъкмо пристигнах, не знаех къде другаде!
– Обаче не може! Знаеш ли как ще ме погледнат, ако продължа да си ям супата и се преструвам, че няма муха вътре?
– Но аз наистина току-що дойдох и не познавам никого! Онези, сауропсидеите от другото измерение казаха, че ще ми помогнеш да започна тук.
– Добре де, но как можа да дойдеш точно като муха? На тях не се гледа с добро око!
– Не знаех бе, мислех, че са им един вид малките!
– Офф, добре, ела довечера в нас, сега се хващай за лъжицата ми и чупката от моята супа. И не се притеснявай, всичко ще бъде чудесно… Само… ако видиш едни красиви, кафяви, миришещи на вкусно лентички да висят от тавана – не кацай върху тях, моля ти се.

…

Отвън, на улицата, две жаби паднаха от небето…


следва продължение…