В началото се появиха две магарешки уши. След тях бявно изплува високо славянско чело и чифт тъжни очи, а накрая и цяло магаре, чак до земята. Потропваше вяло и целенасочено, към мен. Погледите ни се срещнаха съвсем преди малко. Говорим:

– Добър ден!
– Добър да бъде. Виждам, не сте от тези краища.
– Да.  И това е дълга и нещастна история.
– Разкажете, имам време.
– Да, вие време имате, но аз нямам нерви, а и глас почти не ми остана. Но да, ще ви я предам накратко.

История за цар, царица, магаре и магарица

„Имало едно време един цар. Той имал царица, магаре и магарица. Да уточня, магарето бях аз, а магарицата и царицата бяха едно лице.

Да, едно време тя беше моята магаричка. Вярна, висока, ведра, въодушевена. Сгодихме се през лятото, задомихме се по Димитровден, по Коледа вече бяхме решили да се преместим в града. Речено-сторено. Живеехме там добре, имахме малък бизнес – логистика, случайни превози, фотосесии. По време на една сесия при нас дойде царят на този град и не можа да откъсне поглед от магаричката ми. И двамата знаехме какво означава това – на другата сутрин със сълзи на очи я изпратих до високата порта на палата, тя влезе там и повече не я видях.

Останах сам, но постоянно мислех за нея. Пропих се, почнах да си варя уиски от сено, събирахме се с една двойка катъри-близнаци и по цели нощи ревяхме. Една сутрин както вървях уморен по улицата видях в калта един вестник. На първата му страница имаше снимка на царя и на моята магаричка. Беше я яхнал най-нагло. Под снимката стоеше заглавие – „Навеки свързани“. Тогава между ушите ми се промъкна коварен план, който ми даде воля за живот за дни наред. Отказах пиенето, спрях да дъвча тютюн, лягах си рано и работех по плана. Намерих съмишленик, един стар охлюв, комуто позволихме преди години да живее с нас. Когато всичко беше готово, охлювът сложи раничката си на черупката и се качи върху ми. В прикритието на нощта го закарах до палата и го оставих там. Той се изкачи безшумно по зида, а аз отминах.

Малко след първи петли се чу, че планът ми е успял. Глашатай разгласи из града, че голямо нещастие е сполетяло нашето малко спокойно царство – злосторник е намазал седлото на любимата магарица на царя с лепило и веднъж качил се на нея, не може да слезе. Доктори и химици от всички околни царства дойдоха да пробват уменията си, но никой не успя да ги раздели. Оставаше само едно. Магьосница дойде от блатото и ги вкамени. След това ги закараха на градския площад, където ги боядисаха със златна боя и ги оставиха за спомен на гражданите и радост на туристите.

Доволен от сбъдването на плана си и при все това безкрайно опечален от загубата навеки на своята спътница, реших да напусна града и да скитам по света и да разказвам своята история. Така ме срещаш ти – печален, уморен, с подпухнала уста. Но преди да продължа, ще те помоля, ако отидеш в нашия град, поднеси цветя пред паметника, моята магарика обича хризантеми, и почегъртай с нокът носа на царя – всички го правят по старо поверие за късмет, но не знаят, че това е втората част на плана ми – аз пуснах поверието с помощта на друг мой приятел, петела, и така ден след ден, царят остава без нос.“

След пожелания за добър път и лека вечер, магарето се отдалечи.