Обикновен ден

Беше обикновен сив ден. Може би малко по-обикновен от обикновено, но… нищо особено. Колата спря плавно и от нея излезе висок човек с цилиндър. Някои от хората на спирката го загледаха – най-вече тези, които в този момент не гледаха надолу към краката си. Човекът изсумтя шумно, усмихна се предизвикателно на всички и се насочи към банкомата. Във въздуха се разнесе неприятна миризма, но никой не се впечатли кой знае колко. Младо момиче за малко вдигна поглед, направи гримаса на отвращение, запуши ушите си с чифт слушалки и пак заби нос в мобилния си телефон.

Мъжът изтегли някаква сума и тръгна с танцова стъпка към катафалката. По средата на пътя спря и се завъртя, разтвори ръце и изкрещя:

— Добро утро, грешнициии!

Хората се спогледаха, но не счетоха за нужно да отговорят на поздрава. Точно тази сутрин никой не беше в настроение да се разправя с луди. Някои се обърнаха с гръб, а други наведоха още повече глави. Имаше и няколко такива, които просто го погледнаха с празни, безизразни погледи.

Непознатият отново изсумтя, качи се обратно в колата си и със свистене на гуми потегли в неизвестна посока. Започваше още един обикновен ден в Ада.