Беше обикновен сив ден. Може би малко по-обикновен от обикновено, но… нищо особено. Колата спря плавно и от нея излезе висок човек с цилиндър. Някои от хората на спирката го загледаха – най-вече тези, които в този момент не гледаха надолу към краката си. Човекът изсумтя шумно, усмихна се предизвикателно на всички и се насочи към банкомата. Във въздуха се разнесе неприятна миризма, но никой не се впечатли кой знае колко. Младо момиче за малко вдигна поглед, направи гримаса на отвращение, запуши ушите си с чифт слушалки и пак заби нос в мобилния си телефон.
Мъжът изтегли някаква сума и тръгна с танцова стъпка към катафалката. По средата на пътя спря и се завъртя, разтвори ръце и изкрещя:
— Добро утро, грешнициии!
Хората се спогледаха, но не счетоха за нужно да отговорят на поздрава. Точно тази сутрин никой не беше в настроение да се разправя с луди. Някои се обърнаха с гръб, а други наведоха още повече глави. Имаше и няколко такива, които просто го погледнаха с празни, безизразни погледи.
Непознатият отново изсумтя, качи се обратно в колата си и със свистене на гуми потегли в неизвестна посока. Започваше още един обикновен ден в Ада.
Още несвързани истории
Невъзможни пълнени охлюви
02.07.2009
Понякога си мисля, че познавам по-малкия брат на Басо Помада. Понякога дори мисля, че може би аз съм по-малкия му брат. Например винаги съм искал да мога да рисувам...
Срамът
11.03.2013
Лекотата, с която леля Мария Еулалия раздаваше шамари наляво надясно, както и липсата на всякакъв контрол върху апетита си подсказваха за нестабилното ѝ емоционално състояние...
Le Roi est mort!
04.05.2011
Владо седи по зимна пижама на дивана, дъвче белени фасове, че му свършиха цигарите, и гледа унило дъсчения под. Кофти е положението - няма два лева една бира да ме почерпи, затова не ми се обажда...
стига стресира бъдещите клиенти ей!
А и миналите клиенти стига стресира!
– Добро утро, товарищ Воланд! 😉