Днес бях в добро настроение, леко помрачено единствено от обичайната невъзможност да притежавам чисто нов Волф 2*. Колегата ми обаче цял ден ме облъчва с апокалиптични новини за трагичното положение на изток: затворени пътища, ураганен вятър и двуметрови преспи. Няколко пъти го увещавах да млъкне, пях на глас, за да не чувам думите му, докато накрая се случи това, от което най-се страхувах – потиснах се и изпаднах в мрачно настроение.
Вероятно плод на вечната ми фрустрация с Волф двойката, насочих изблика на отрицателна енергия срещу шейната на колегата, достопочтена зелена Лисица – производство 1982 година.
– Лисицата, това е най-ужасната шейна в историята на шейностроението!
– Моля?! – успя да каже той безкрайно учуден от внезапната ми и подла атака.
– Казвам, че Лисиците са ужасни, отвратителни шейни.
– Защо говориш така?!
– Защото са скапани, развалят се лесно, закъсват и са грозни.
– Грозни?!
– Да.
– А ти кога си виждал развалена Лисица?
– Всяка Лисица е малко или много развалена.
Колегата се отказа да спори, но аз все още не се чувствах удовлетворен. Както си стоях на бюрото и си клатех краката взех да повтарям:
– Добрата Лисица е счупената Лисица!
– Има Лисица, има проблем. Няма Лисица, няма проблем!
– Една потрошена Лисица е трагедия, а милиони потрошени Лисица са статистика!
– Адът – това са Лисиците!
Накрая колегата закри ушите си със слушалки. Някак неусетно доброто ми настроение се бе върнало.
––––––––––––––––––––––––
* Не се произвеждат вече.
