Днес бях в добро настроение, леко помрачено единствено от обичайната невъзможност да притежавам чисто нов Волф 2 (не се произвеждат вече)...

С Джордж цял ден не можем да спрем да се дивим на странните имейли, които пристигат от името на Луи Мишел, един от редовните ни клиенти. Образът му на разумен, почти педантичен човек, съграждан с години, вече е тотално разрушен...

По принцип, не правим такива неща, но вие сте ми симпатичен.

Всяка прилика с реални телефонни апарати е случайна.

Най-обичаше да се снима. Снимаше се с непознати, снимаше се сама, снимаше си краката и новия маникюр, а ако в селското кафе минаваха лятно време туристи и се снимаха пред витрината, тя моментално заставаше...

Разнесе се рязък хрущящ звук на пукащ се препечен хляб. Под хрупкавата коричка се показа топъл мармалад и се разхвърча навсякъде...

Днес шефът ни, Лендън, мина през бюрото ми да види как напредва новата корпоративна брошура. Погледна я бегло и веднага изкоментира:
- Много е грозно.

Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол...

До г-н Л. Шапкар
Масата за Чай
Страната на чудесата...

Босът на мафията прелетя над двата кашона стреляйки и залегна зад една купчина енергийни напитки...

Страстта отхапа още малко от шоколадовите бисквити...

... събуди се. Един стегозавър я душеше безцеремонно между краката, поклати глава и измуча нещо...

... Лили наивно реши да се изправи и тогава изведнъж наистина ѝ стана гадно, за една секунда в главата си чу собствения глас да пищи ясно и високо, само дето наум. Това отдолу беше лигаво...

Тая работа нямаше да свърши добре и Лили си го знаеше. Изобщо винаги когато си знаеше, че нещо няма да стане то не ставаше, но шефът ѝ, един стегозавър, ѝ ревеше над главата и клатеше муцуна така, че плочките на гърба му се пляскаха една в друга...

Още една безкрайна нощ. Уж да се приспя, а попаднах на най-тъжния филм на света. Как е възможно един абсолютно непознат човек от другия край на света да преживее абсолютно всичките ми най-кошмарни страхове?

Преди не бях суеверен, но сега вече съм.
Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите...

Дигитал ѝо
Факс, имейл и други
Дигитал ти казвам...

В каква безмозъчна сган се бяха превърнали! Всички в Агенцията знаеха, че проектът, с който се занимаваха е опасен. Нямаше начин, щом го криеха в тайна...

Марта се стресна и вдигна очи от клавиатурата. Погледът ѝ се сблъска с уплашените погледи на колегите ѝ и едва не падна на земята в суматохата. Ужасяващ вой на сирени огласяше целия град...

Кололо харесваше работа си - психолог в един от най-големите мултинационални конгломерати - от девет до пет, без шеф, без отчети и безкрайни срещи и с щедра заплата, позволяваща ежегодна почивка на Майчините острови...

- хмм - каза Тя недоволно.
- мхм - каза Той, за да обори нейното подозрение.

Искам да кажа че аз изобщо не исках да съм различна, даже не мисля че бях, мисля че бях само отвратително злояда, т.е ядях зло, после то излизаше от мен под формата на зеленикав дим и светех в тъмното...

Ивана се показа на вратата и поздрави тихо. Служителят беше млад мъж с делови вид, малки мустачки и гъста, тъмна, добре вчесана коса...

Станах сутринта. Погладих кожата си с ръка. Не се чувствах нещастен, тъй като нямах почти никакви грижи...