Волф 2 vs Лисица

Днес бях в добро настроение, леко помрачено единствено от обичайната невъзможност да притежавам чисто нов Волф 2 (не се произвеждат вече)…

Днес бях в добро настроение, леко помрачено единствено от обичайната невъзможност да притежавам чисто нов Волф 2*. Колегата ми обаче цял ден ме облъчва с апокалиптични новини за трагичното положение на изток: затворени пътища, ураганен вятър и двуметрови преспи. Няколко пъти го увещавах да млъкне, пях на глас, за да не чувам думите му, докато накрая се случи това, от което най-се страхувах – потиснах се и изпаднах в мрачно настроение.

Вероятно плод на вечната ми фрустрация с Волф двойката, насочих изблика на отрицателна енергия срещу шейната на колегата, достопочтена зелена Лисица – производство 1982 година.

– Лисицата, това е най-ужасната шейна в историята на шейностроението!
– Моля?! – успя да каже той безкрайно учуден от внезапната ми и подла атака.
– Казвам, че Лисиците са ужасни, отвратителни шейни.
– Защо говориш така?!
– Защото са скапани, развалят се лесно, закъсват и са грозни.
– Грозни?!
– Да.
– А ти кога си виждал развалена Лисица?
– Всяка Лисица е малко или много развалена.

Колегата се отказа да спори, но аз все още не се чувствах удовлетворен. Както си стоях на бюрото и си клатех краката взех да повтарям:

– Добрата Лисица е счупената Лисица!
– Има Лисица, има проблем. Няма Лисица, няма проблем!
– Една потрошена Лисица е трагедия, а милиони потрошени Лисица са статистика!
– Адът – това са Лисиците!

Накрая колегата закри ушите си със слушалки. Някак неусетно доброто ми настроение се бе върнало.

StormFox
© Albert Conus

––––––––––––––––––––––––
* Не се произвеждат вече.

Нов кон за Луи Мишел

С Джордж цял ден не можем да спрем да се дивим на странните имейли, които пристигат от името на Луи Мишел, един от редовните ни клиенти. Образът му на разумен, почти педантичен човек, съграждан с години, вече е тотално разрушен…

С Джордж цял ден не можем да спрем да се дивим на странните имейли, които пристигат от името на Луи Мишел, един от редовните ни клиенти. Граденият с години образ на разумен, почти педантичен човек вече е тотално разрушен.

„Момчета, трябва ми кон. Нещо изящно, лъскаво: акхал теке, бяла андалусийска кобила, карабахски жребец. Очаквам предложенията ви“ – гласеше първият имейл.

Фирмената методология изискваше от нас да изработим първоначален прототип на коня. Детското в нас, както и фактът, че в общуването ни бяха намесени хиляди долари ни накара да му изпратим първият ни попаднал пред очите кон, бяла кокалеста кобила, която намерихме в Google Images.

„Чудесно, благодаря момчета! Нека да е тъмен. Цвят – син титан и ако може да изглежда сякаш отдолу го осветява червена светлина.“ – отговори Луи.

Няколко часа по-късно размяната на мейлове с нашите предложения и неговите коментари изглежда вървеше към приключване. Резултатът удивително напомняше черно, проскубано, измокрено от дъжда, малко по-едро от нормалното улично псе. Още няколко корекции и Луи като че ли остана сравнително доволен.

„Чудесно, момчета, прекрасно! Благодаря. Само едно последно нещо. Възможно ли е червената светлина да осветява тялото му, но копитата да изглеждат сякаш е кацнал на тъмна, осветена от луната, призрачна скала?”

С Джордж сме известни с това, че винаги гоним докрай пълното удовлетворение на клиента, никога не се отказваме и винаги намираме изход и от най-заплетената ситуация. Направо осакатихме горкото куче като изцяло премахнахме краката му, после се заиграхме с червения канал и го заляхме с ярка, подобна на локва кръв светлина. Самото същество изглеждаше като одрано, а очите му, ужасяващо бели на фона на съсиреците, висяха като изскочили от орбитите си. Дейна, която в този момент случайно минаваше през бюрото ми изпищя. Бяхме създали нещо наистина гротескно. Няколко минути по-късно получихме ново съобщение:

„Чудесна работа, момчета! Точно това исках! Още веднъж – благодаря!”

Нов кон за Луи Мишел
© Albert Conus

Нова перспектива

По принцип, не правим такива неща, но вие сте ми симпатичен.

– По принцип, не правим такива неща, но вие сте ми симпатичен. – продавачката дръпна голяма, червена ръчка, с глазирано като ябълка червено топче на върха и в долния край на автомата се показа лъскава нова звезда.
– Благодаря – каза той – какво ви дължа?
– Нищо, нали е Коледа? – продавачката се усмихна и показа шест реда идеално остри зъби.
– Весела Коледа тогава!
– Весела Коледа!

– Скъпа, прибрах се, спри климатика, реших проблема.

Фотосинтеза

Най-обичаше да се снима. Снимаше се с непознати, снимаше се сама, снимаше си краката и новия маникюр, а ако в селското кафе минаваха лятно време туристи и се снимаха пред витрината, тя моментално заставаше…

Най-обичаше да се снима. Снимаше се с непознати, снимаше се сама, снимаше си краката и новия маникюр, а ако в селското кафе минаваха лятно време туристи и се снимаха пред витрината, тя моментално заставаше от вътрешната страна на стъклото и позираше над главите им.

Понякога, ако й се отдадеше възможност да се окаже в чужд град с голяма забележителност, седеше само там – нито ядеше, нито пазаруваше, даже не обикаляше по-далеч от първата попаднала забележителност, стоеше отпред и тичаше запотена от човек на човек, да се убеди, че няма да пропусне да е на някоя снимка.

Дните, в които пътуваше бяха тежки. Едно време, когато хората пътуваха с автобус, се снимаха много вътре – прекарваха цели дни, ставаха приятели… Но сега, в самолета, всички спяха.

Накрая се ядоса. Започна работа в едно фотографско студио и взе да монтира във всяка снимка по един свой усмихнат изпъчен портрет в цял ръст пред Айфеловата кула. Най се дразнеше на вица за блондинките и светкавиците, нали го знаете, защо блондинките се усмихват когато има светкавици, защото си мислят, че ги снимат. Беше грубо да се прави виц от това, на всеки му се случва да се обърка, освен това когато това се случи, тя беше прекарала особено тежък ден в тичане пред Райхстага!

Неразбирателства

Разнесе се рязък хрущящ звук на пукащ се препечен хляб. Под хрупкавата коричка се показа топъл мармалад и се разхвърча навсякъде…

кифли
© Sexxa

Разнесе се рязък хрущящ звук на пукащ се препечен хляб. Под хрупкавата коричка се показа топъл мармалад и се разхвърча навсякъде. Горещото тесто от долната страна се надигна и с бълбукане започна да приглася на хрущящата коричка. Започваше дневния скандал между кифли в офиса. Единият кренвирш тихомълком си отвори чекмеджето и си сложи по един банан във всяко ухо. Трудно е да си мъж в женски офис.

Корпоративни стандарти

Днес шефът ни, Лендън, мина през бюрото ми да види как напредва новата корпоративна брошура. Погледна я бегло и веднага изкоментира:
– Много е грозно.

Днес шефът ни, Лендън, мина през бюрото ми да види как напредва новата корпоративна брошура. Погледна я бегло и веднага изкоментира:

– Много е грозно.

Бързо зачатках по клавиатурата, за да намеря хубаво, голямо изображение на някое от класическите произведения на изобразителното изкуство. Не след дълго обърнах екрана срещу него и му посочих с пръст Джокондата на Да Винчи.

– Добре, а как ти се струва, според теб това красиво ли е? – попитах иронично.
– Хм… Прекалено е облечена – отговори Лендън и тръгна към стаята си.

Mona Lisa
© Albert Conus (special thanks to Leonardo)

Ей така ще завърши цивилизацията

Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол…

Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол. Сега трябва да пуснат Рамщайн за да не заспят хората от липса на кислород. Мамка им на тези ежеседмични промени и нивелации.

Обади се, поръча 12 хиляди плаката и 250 хиляди билета, а после звънна по червения телефон в централата на племето рокажии, че ще трябва да работят извънредно.

Официална молба

До г-н Л. Шапкар
Масата за Чай
Страната на чудесата…

До г-н Л. Шапкар
Масата за Чай
Страната на чудесата

Уважаеми г-н Шапкар,

С оглед на настъпилите промени в семейния ми статус, моля изписването на фамилното ми име във Вашите покани за чай отсега нататък да бъде променено на Заек.

Надявам се това няма да промени топлите чувства помежду ни.

Искрено ваша,

Алиса В. Заек

Животът на десктопа

Босът на мафията прелетя над двата кашона стреляйки и залегна зад една купчина енергийни напитки…

Босът на мафията прелетя над двата кашона стреляйки и залегна зад една купчина енергийни напитки. Вляво едно слабо момиче от офиса метеше пода и се оплакваше на секретарката, че чистачката за нищо не става. Финансовият мениджър мина зад кашона енергийни напитки на Боса, и загледан в някакви сметки отчаяно заклати глава. Чуха се изстрели. Босът погледна над пакета, не видя кой стреля и се прехвърли бързо към стълбището вдясно водещо към тайния център за задачи. Всичко стана черно за секунди, докато очите му не се фокусираха върху гледка, която страшно напомняше на сайта титръба.ком. Тихата музика на Аделе започна. Гледката изчезна почти мигновено, както се беше показала и Босът влезе в централата и започна настървено да върши предложените задачи, за които имаше необходимите единици енергия. На втората обаче животът му сякаш застина на пауза и пред очите му се намести гледка на фотошоп, а от някъде в дясно се разнесе гласът на Енрике Иглесиас пеещ за Божествения ритъм. Мина Шефът и Босът усети, че се смалява, не като Алиса, а сякаш изчезва в стартбара на уиндоус.