Да живееш без драма

Нека стане ясно от самото начало: това не е едно от онези импулсивни решения, които човек взима под натиск…

Аjax

Нека стане ясно от самото начало: това не е едно от онези импулсивни решения, които човек взима под натиск. Психотерапевтът ми, висок, суховат мъж, няколко месеца се опитваше да ме разубеди, но колкото и да му беше неприятно накрая и той беше принуден да се съгласи: изход от ситуацията, в която бях изпаднал нямаше. Оставаше ми да реша как точно да го направя. Да скоча през прозореца? Да си прережа вените в пълна с ледена водка вана? Да се нагълтам с хапчета, да се обеся, да се завържа за релсите… Нелоши идеи, но ми се щеше да е нещо по-така, все пак – веднъж се умира.

Реших да се допитам до приятелите си във facebook и пуснах следния небрежен статус: “Хей, пичове, дайте някакви свежи идеи за самоубийство”. Не след дълго се появиха първите предложения. Точно проверявах дали имам препарат за отпушване на тръби за коктейла по рецептата на Нина, когато на вратата ми се позвъни и пред мен цъфнаха Комби, Гогата и Юри. Изглеждаха доста развълнувани и носеха бутилки. Малко тъпо, че не се обадиха предварително, все пак имах други планове за вечерта, но какво да ги правиш – приятели. Съвсем обикновена пиянска вечер, като изключим това, че и тримата ме гледаха едно такова – сълзливо, тупаха ме силно по гърба, прегръщаха ме и се смееха неестествено високо.

“Ще идем за риба първо на Копринка, после в Албания и накрая ще наемем яхта и ще обиколим Канада!” – говореше Комби с обичайната си липса на логика, която компенсираше със силен ентусиазъм.

Постарах се да не показвам досадата си. Съжалих ги дори. Сладури! Това бяха истинските ми приятели, свестни, добри и чувствителни хора, макар и пияници. Точно те не заслужават да ги потискам с нещата, които знам. Накрая успях да ги изгоня, като на Гогата почти му защипах носа с вратата, докато на излизане ме увещаваше да му се обадя непременно на другия ден.

Останалото вече не е толкова интересно. Зверски ми се спеше и реших да оставя самоубийството за днес. Този път не мисля да ъпдейтвам фейсбука. Гога, Комби, Юри – единствено заради вас няма да смачкам този лист и да го пусна в тоалетната! Вие сте прекрасни хора и си нямате идея колко много се гордея с вас! Желая ви много, много щастие! И не ми се сърдете, просто малко в повече ми идва драмата в живота.

Опитомяване

Исках да го водя…

Когато козленцето се наяде, вързах въженцето за нашийника му и исках да го водя както по-рано, но от гладуването то бе станало толкова питомно, че въженцето стана излишно: то хукна само след мене като кученце.

Хер Макаренко обича Даниел Дефо

Епитафия за един приятел

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?
Аз я гледах и й пях, още във училище докато бях.

по истински случай

11:00 A.M. (GMT+2)

Спиш ли?

Спиш ли?

Завий половинка обвилно,

Рожба закътай наскришно до тялото,

Свойто пусни по склона към мен –

Трета ресница пробудил хладилникът.

Интервю

Скут, какво би ни разказала за себе си?

На любим концерт на НГ в 113+ ми се танцуваше. Но седях с две загледано-заслушани глави в Скута. На близък приятел и близка приятелка. Не мърдах. Галех в такт.

Скут, какво би ни разказала за себе си?
Само важното.

Какво е важното за теб, Скут?
Приятелството.

Как се ражда и живее приятелството, Скут?
Без кръв, с растящо П и добри спомени.

Пазиш ли спомени, Скут?
Завинаги.

Колко Приятелски глави помниш в себе си, Скут?
Колкото може повече.

Всички ли са минало?
Всички са завинаги – минало, настояще и бъдеще заедно.

Не ти ли тежат толкова време и големи П-та, Скут?
Щяха, ако ги виждах празни.

Ти виждаш, Скут?
О, да. Чудесна интергледка.

Благодаря за нея, Скут!
Не ставай, щом ти е уютна.

Изрод

Тлъстеещо пространство-време между тях. Колкото по-дебело, толкова по-криво.

Тлъстеещо пространство-време между тях. Колкото по-дебело, толкова по-криво. Огледало, през което общуват. Като по панаирите – гледаш и не можеш да се познаеш. И си умираш от смях. На панаир. Тук – без смях. Ограбен от уродливия посредник.

Първа точка от ежедневен списък за набавяне – чук за трош. на крадеца (, пълноз. хляб, мин. вода, мекичка тоал. харт.)

Тропот под линия*

Сънят беше.

Сънят беше.

––––––

*Бел. ред. – Сънувах, че се промъквам у вас докато ви няма, да си прибера кубинките, които не знаехте, че са там. Прибрахте се докато бях вътре.  Видяха ме само децата, но без изненада. Смесих се с нахлулата след вас тълпа от още приятели-инвалиди. Измъкнах се почти незабелязано. Навън не се събудих, без ропот и топли крака. Но с ясен път – назад и над.

Един ден на Иван Иванич

Преди обяд пушеше хашиш, за разтуха. После отиваше на зъболекар, заради страха. За обяд си взимаше супа леща – обожаваше неописуемото на родния му език чувство на бавно свличане на зърната по хранопровода…

Преди обяд пушеше хашиш, за разтуха. После отиваше на зъболекар, заради страха. За обяд си взимаше супа леща – обожаваше неописуемото на родния му език чувство на бавно свличане на зърната по хранопровода. Той никога не дъвчеше.

Следобедът беше вълче време – упражняваше слуха си, спейки нащрек. Привечер в дома му идваха галеристите и пушеха зад гърба му, докато той миеше старателно плочките на кухненския плот. Лъскаше ги докато не блеснат, след това се обръщаше към момчетата, сваляше престилката и излизаха.

Рядко повтаряха – Туагаран е голям град, можеш да просиш практически на всеки ъгъл. Те обичаха малките рибарски площади в близост до езерото и често се връщаха без пари, но с цял сак раци. Раците бяха полуживи и те разбиваха дневни аптеки, крадяха адреналин и ги връщаха към живот. После ги пускаха по пощенските кутии на хората от района и като ги свършеха, се разделяха.

Той се прибираше винаги преди съмване. Спеше на прохлада на балкона – три часа му стигаха. Ставаше, когато слънцето задмине дървото на хазяина, и слизаше до кафенето за хашиш. Когато нямаха, им продаваше.

или / или

Цепи! Значи, правилата са следните. Тестето е нестандартно и имаш само две бои – бяла и черна. За да спечелиш, трябва да загубиш…

Цепи! Значи, правилата са следните. Тестето е нестандартно и имаш само две бои – бяла и черна. За да спечелиш, трябва да загубиш. Избираш между жена си и най-добрия си приятел или между най-добрия си приятел и сестра си. Ако пасуваш и откажеш да избираш, губиш всички. Ако се опънеш на правилата, цакаш сам себе си и трябва допълнително да избереш да избираш или между децата си, или между родителите си. Ако пасуваш, губиш всички гореизброени. Ако опиташ да промениш правилата, автоматично губиш и останалите си приятели и близки, но печелиш играта. Ясно? Оп-па! Останали сме без катран! Черен или бял го пиеш? Ей сега се връщам! Ти раздай картите. Или предпочиташ ти да отскочиш до Супера?

Офффталмо

Ryazanov [3:21]: I tam li si bila?
6tigletz123 […]: Да.

Ryazanov [3:21]: I tam li si bila?

6tigletz123 […]: Да.

Ryazanov […]: A kontzerta na Kale v Yakoruda?

6tigletz123 […]: И там.

6tigletz123 […]: На 5D-то на „Ирония на съдбата” във Влайкова?

Ryazanov […]: Nepremenno.

6tigletz123 […]: На последния имен ден на Ламята?

Ryazanov […]: Bqh onzi sys zelenata kosa

6tigletz123 [3:23]: А аз фризьорката. Значи дори сме се допирали…

6tigletz123 [3:25]: Егати.

Ryazanov […]: Da. Smahnata statistika. Dotuk 58 neznaini zasichaniq na edno mqsto.

6tigletz123 […]: Броиш ли ги? И как така не сме се разпознали?

Ryazanov [3:27]: (shrug)

6tigletz123 [3:29]: Носил ли си романтични лещи?

Ryazanov […]: Kleshti.

6tigletz123 […]: Зловещи. Кажи де!

Ryazanov […]: Nosil sym.

6tigletz123 […]: А романтически?

Ryazanov […]: Smenih ednite s drugite.

6tigletz123 […]: Онзи ден, в Очното на Борисовска?

Ryazanov […]: Kogato se zapoznahme. Ti beshe tam za syshtoto, taka li?

6tigletz123 […]: Еми…

6tigletz123 […]: Шансовете да се видим утре?

Ryazanov […]: Ochevidni. (smile)

6tigletz123 [3:31]: А да се познаем?

Ryazanov [3:33]: Vizhda6 li, pisnalo mi e ot ezhednevna smqna na imidzha, no nqkak ne zavisi ot men…

6tigletz123 [3:33]: Ооффф. Дегизировката. Виждам. Ежедневно в огледалото.

6tigletz123 […]: Абе, на национален празник на групова медитация пред входа слизат от максимум една трета апартаменти. Има-няма сто души за утре – все ще ти засека блясъка в лещите.

Ryazanov […]: Koito go zaseche pryv, namiga. A?

6tigletz123 [3:33]: Б, В! А с кое око?