Преди обяд пушеше хашиш, за разтуха. После отиваше на зъболекар, заради страха. За обяд си взимаше супа леща – обожаваше неописуемото на родния му език чувство на бавно свличане на зърната по хранопровода. Той никога не дъвчеше.

Следобедът беше вълче време – упражняваше слуха си, спейки нащрек. Привечер в дома му идваха галеристите и пушеха зад гърба му, докато той миеше старателно плочките на кухненския плот. Лъскаше ги докато не блеснат, след това се обръщаше към момчетата, сваляше престилката и излизаха.

Рядко повтаряха – Туагаран е голям град, можеш да просиш практически на всеки ъгъл. Те обичаха малките рибарски площади в близост до езерото и често се връщаха без пари, но с цял сак раци. Раците бяха полуживи и те разбиваха дневни аптеки, крадяха адреналин и ги връщаха към живот. После ги пускаха по пощенските кутии на хората от района и като ги свършеха, се разделяха.

Той се прибираше винаги преди съмване. Спеше на прохлада на балкона – три часа му стигаха. Ставаше, когато слънцето задмине дървото на хазяина, и слизаше до кафенето за хашиш. Когато нямаха, им продаваше.


Още несвързани истории

Преодоляването на кризата на средната възраст

Животът ми се преобърна с главата надолу една сутрин, точно на рождения ми ден. Тръбата изсвири, но вместо като всички да стана и да започна да се обличам за работа...

Дочети си

Фотосинтеза

Най-обичаше да се снима. Снимаше се с непознати, снимаше се сама, снимаше си краката и новия маникюр, а ако в селското кафе минаваха лятно време туристи и се снимаха пред витрината, тя моментално заставаше...

Дочети си

Кожодер

Соломон погледна с мили очи брат си и го попита отново за кожата...

Дочети си

Де-жа-вю

Марта се стресна и вдигна очи от клавиатурата. Погледът ѝ се сблъска с уплашените погледи на колегите ѝ и едва не падна на земята в суматохата. Ужасяващ вой на сирени огласяше целия град...

Дочети си


Privacy Preference Center