Материа бърна

Синьо сияние се носеше с тихо жужене над главите на работещите. Отнякъде прелетяха две зелени нетърпеливки и замигаха над кравите, за които бяха предназначени...

Как можа, о как можа, да изядеш морската свиня?

Ryazanov [3:21]: I tam li si bila?
6tigletz123 [...]: Да.

Преди 100 години художниците нямаше как да знаят за мрачното бъдеще, което ги очаква...

Страхотно. Планът ни с Джордж мина успешно. Влязохме при Лендън малко преди обяд, аз с тениска на Нелсън Мандела и с нарисувано на бузата южноафриканско знаме...

И двамата дойдохме едновременно, в осем и половина, но колегата ми от съседното бюро ме заговори пръв...

Танцувах с цялото си сърце. Въртях се в кръг, правех движения с ръце, подскачах, прикляках, падах назад, хвърлях се на колене, крещях...

Летящата чиния плавно се приземи на площада. Нямаше много народ, няколко старци, замръзнали като статуи, глуповатият продавач на сладолед и стадо кози, легнали на припек сред пожълтялата трева...

На село при леля Анастасия, 15.VII.1965г.

Младежът стоеше насред селския площад и гледаше втренчено някъде напред в далечината. - Да бъдеш или да не бъдеш?! Това е въпросът!!!

Огромни риби бавно плуваха над главата ми. Явно беше някакъв аквариум. Не знаех как бях попаднал тук. Но и не знам защо това не ме притесняваше...

Аз съм трето поколение китаец. Баба и дядо дошли първи, когато били едва двадесетгодишни...

колегата ми хърка.
затова не усетих кога дойдоха празниците...

Гроздето се бере преди съмване; ако се промъкне и един слънчев лъч, всичката сладост от зърната се стапя и изтича в гроздобераческите ти сандали и после ти лепне цял ден...

"Карибски вееечериииии!" - дъни радиото. Прекалено е далеч за да го напудря със ситен пясък и доволен да се отдам на заслужен отдих...

Нека стане ясно от самото начало: това не е едно от онези импулсивни решения, които човек взима под натиск...

Беше обикновен сив ден. Може би малко по-обикновен от обикновено, но… нищо особено. Колата спря плавно и от нея излезе висок човек с цилиндър...

Беше дъждовен петък, тичах по плочките към входа с размахваща се връзка ключове в ръка. Към врата, срещу мен се бе засилил едър силует, който не можах да видя ясно през стената от дъжд...

Ивана се показа на вратата и поздрави тихо. Служителят беше млад мъж с делови вид, малки мустачки и гъста, тъмна, добре вчесана коса...

Какви правила, 4 и 10 сутринта е...

Първо ми излязоха три пъпки на челото...

Страстта отхапа още малко от шоколадовите бисквити...

Трудокопачите разклатиха клепачи, за да ги отърсят от потта.
Самуил ги заобиколи отдалече.

Честит осми декември на всички.