Синьо сияние се носеше с тихо жужене над главите на работещите. Отнякъде прелетяха две зелени нетърпеливки и замигаха над кравите, за които бяха предназначени. Във водораслите на близката планина се размърдаха нележащи и се ослушаха нетърпеливо. Денят привършваше в Долината на Смъртта. Лили седеше на тревата и очакваше ЗАПОЧВАНЕТО. От далече прозвуча глас на стар мариачи и под напевните му спомени за знойни жени тялото Й се изви, ръцете Й се плъзнаха като змийски език нагоре започнаха да се въртят, роклята Й с хиляди дипли се засука около краката и токовете се впиха дълбоко в пръстта, докато удариха на камък и подхвръкнаха искри. Танцът започна. Отнякъде тихо припълзяха още трима мариачи и се включиха в ритъма, високо и тъжно се разнасяха мъките им по техните далечни загубени любими, убити от нощния танц, докато те бяха пощадени, за да могат да изпитват мъката вечно. Нагоре и нагоре се носеха ръцете на ТАНЦЬОРКАТА, отново и отново се забиваха токовете Й в меката земя. С дълбока въздишка пръстта се разцепи и погълна заобикалящата гора и езерото край нея, едно след друго падаха в бездната съществата вкочанени от ужас, само ТЯ танцуваше сякаш във въздуха, а мариачите пееха след нея и ритмичните им удари по краката се заплитаха в ритъма на токовете Й, скоро всички щяха да умрат отново, за да се родят пак утре.
Когато всичко свърши ТАНЦЬОРКАТА се срути на земята и заспа. Лили осъзна, че е било само сън. Трябва да запомни за другия път, никаква трева преди фламенко концерти.
П.С. Посветено на представянето на Исабел Байон в Зала едно миналия четвъртък…
Още несвързани истории
Да нямаш грижи, да стоиш мирно
17.10.2011
На сутринта отидох сравнително рано, но деца почти не бяха останали.
Шумът на вселената
17.11.2009
Летящата чиния плавно се приземи на площада. Нямаше много народ, няколко старци, замръзнали като статуи, глуповатият продавач на сладолед и стадо кози, легнали на припек сред пожълтялата трева...
Пътна помощ
03.12.2009
Тръгвам на втора по наклона. Моторът изръмжава, но не нагло, а от приличие. Все пак поема. На първата пресечка удрям дясно...
Рекламни трикове
20.09.2009
Прибирах се от работа, обикновен пролетен следобед, може би малко по-обикновен от обикновено, но... нищо особено. Небето бе виолетово и може би по-късно през нощта щеше да вали...
Веднага щом започне да ми се плаща за творчеството може и да се вслушам в съвети на читателите, дотогава, те ще слушат мен, айй?
Тамън си представях някви летящи крави над полета от кактуси и мърлячи, а то кво било – фламенко концерт в зала едно…
Да ги махнеш последните два параграфа в хартиеното издание!
Бърнинг пиплз не плащат. Те искат на тях да им плащат.