Едно важно откритие

Синьо сияние се носеше с тихо жужене над главите на работещите. Отнякъде прелетяха две зелени нетърпеливки и замигаха над кравите, за които бяха предназначени. Във водораслите на близката планина се размърдаха нележащи и се ослушаха нетърпеливо. Денят привършваше в Долината на Смъртта. Лили седеше на тревата и очакваше ЗАПОЧВАНЕТО. От далече прозвуча глас на стар мариачи и под напевните му спомени за знойни жени тялото Й се изви, ръцете Й се плъзнаха като змийски език нагоре започнаха да се въртят, роклята Й с хиляди дипли се засука около краката и токовете се впиха дълбоко в пръстта, докато удариха на камък и подхвръкнаха искри. Танцът започна. Отнякъде тихо припълзяха още трима мариачи и се включиха в ритъма, високо и тъжно се разнасяха мъките им по техните далечни загубени любими, убити от нощния танц, докато те бяха пощадени, за да могат да изпитват мъката вечно. Нагоре и нагоре се носеха ръцете на ТАНЦЬОРКАТА, отново и отново се забиваха токовете Й в меката земя. С дълбока въздишка пръстта се разцепи и погълна заобикалящата гора и езерото край нея, едно след друго падаха в бездната съществата вкочанени от ужас, само ТЯ танцуваше сякаш във въздуха, а мариачите пееха след нея и ритмичните им удари по краката се заплитаха в ритъма на токовете Й, скоро всички щяха да умрат отново, за да се родят пак утре.

Когато всичко свърши ТАНЦЬОРКАТА се срути на земята и заспа. Лили осъзна, че е било само сън. Трябва да запомни за другия път, никаква трева преди фламенко концерти.

П.С. Посветено на представянето на Исабел Байон в Зала едно миналия четвъртък…