Ла Палма е малко семейно ресторантче, потулено между големи модни магазини с пластмасови манекенки в прескъпи рокли — последна мода. Храната е ужасно евтина и много вкусна. Карибска. Таванът е боядисан в ярки цветове, а вентилаторите са оранжеви. Няколко рисунки на умиращия Фидел в неудобни пози, томбола за 50 инчов телевизор, различни, доста детски стенописи — макар че това би могло и да бъде някакъв стил… Хавана и полу-гола мацка разхождаща се по Малекон, Селия Круз, Пепе Толито и други звезди от близкото бъдеще. Но най-хубавото (след храната), без съмнение са хората. Или може би комбинацията…
Днес отидохме случайно, шефът ни пусна, в опит да се пошегува с нас, а ние щедро решихме, че наистина не ни пука. Още няколко пъти през деня пробвахме тази стратегия и сега, доста късно през нощта я оценявам като печеливша.
Прекършен старец се приближава към джу-бокса и бута прокъсано песо в светещия куб. Ето някои от песните, които чухме докато дъвчехме вкусните си обеди:
Един пластмасов мъж,
Една пластмасова жена,
Пластмасова двойка,
живееща пластмасов живот…
А после:
Носеше очила,
за да крие погледа си,
Ходеше с ръце в джобовете,
за да крие ножа си,
Имаше златен зъб,
за да блести, когато се усмихне…
По-нататък нещата за този със златния зъб сериозно се объркват и в крайна сметка той умира…
Старецът слуша съсредоточено и отпива от кафето си. Само трептяща жила, някъде в горната част на лицето издава вълнението му. Опитвам се да си представя с какво свързва тези песни, но не успявам.
Още несвързани истории
И ние сме хора
04.09.2010
Не сме оттук. Аз например съм роден много далеч, а моят приятел - е, него не го знам откъде е, но не е местен със сигурност...
Размяна на свойства по време на сън
12.03.2010
Наскоро получих покана от Шведската Кралска Енциклопедия да напиша статия по въпроса за размяната на свойства между хора по време на сън. Нека ви разкажа един от многото любопитни случаи от практиката ми...
дааа.