Сутринта се събудих със спомена за някаква караница. Хулия ми се караше за нещо, а аз закривах главата си с възглавницата, за да не я слушам.

Веднага скочих и я попитах дали ми се е карала наистина или съм сънувал. Засмя се и отрече, нямало такова нещо, сънувал съм бил, снощи изобщо не сме се били карали. Нищо не казах, само я изгледах подозрително. Какво ли кроеше? Дали не беше част от някакъв коварен план, за да ми отмъсти за ония случай в събота, когато се върнах вкъщи без чорапи? А може би си прави някакви извратени експерименти с мен. Може би ми се кара тихичко, докато спя, за да могат упреците и вината, която ми вменява да влязат по-дълбоко в подсъзнанието ми. Сигурно онзи неудачник, психоаналитика ѝ е подсказал идеята.

Ще видим тая работа, си помислих. Измих се светкавично, обух се и извиках от вратата, че закъснявам за работа. Е не успях да се измъкна. Хулия притича и ме целуна, но защо ли така ми се стори — не както друг път, а някакси… странно. Може би осъзнава, че не е била права, може би съжалява и затова крие сега, защото иска да оправи нещата. Хм. Едва ли.


Още несвързани истории

Ивчо на спирката

Явно току що бе минал рейсът, защото когато Лена пристигна на спирката нямаше никой...

Дочети си

Влюбените

Някъде по това време решиха да ни разделят. Ние продължихме да се развиваме, а те, както можеше да се предполага, изпаднаха в криза. Гладуваха, ходеха голи и боси, а през зимата студуваха...

Дочети си

Ми, да!

Дима реши, че ѝ е писнало да бъде мида. Замисли се дълбоко и реши да стане керемида. Не ще вече да лежи на мътното дъно и да я боли ревматизма, ами иска да се пече на ачик високо по покривите...

Дочети си

Колк

Най-големите и красиви калинки растат в ушите на Магарето. Дървено и умърлушено, то живее на забравена от Бога детска площадка в Колк...

Дочети си


Privacy Preference Center