Програмистът Джон страдаше от онази форма на депресия, която се проявява във вид на краен скептицизъм. С други думи — Джон се съмняваше във всичко и всички. Шефът му, Лендън, веднъж му направи забележка, заради липсата на ентусиазъм у него. Скоро след това Джон влезе в болница. Подложиха го на лечение с Антискепсис, нов продукт в експериментална фаза, за прилагането на който по тогавашните закони не се изискваше съгласие от пациента.

За съжаление лечението не даде очаквания резултат и Джон беше доста скептичен, че някой изобщо би могъл да му помогне. Тогава от клиника „Два мозъка“ изпратиха мозъчен експерт, който имаше известни успехи в лечението на подобни случаи.

Операцията започна. Сестрата подаваше различни повече или по-малко подходящи инструменти на лекаря, докато той разделяше мозъка му на части. Дежурният лекар през цялото време разпитваше Джон:

— Как се чувствате? Изпитвате ли все още съмнения?
— Не съм сигурен…
— Ако обичате, още малко докторе. Как е сега?
— Хм… Ами… Като че ли е по-добре… Дали да не спрем?
— Още мъничко. Сега?
— Ъъъъъъ… ъъъъ…
— Джон?
— ъъъ…
— Докторе, мисля, че сме готови.