Най-обичаше да се снима. Снимаше се с непознати, снимаше се сама, снимаше си краката и новия маникюр, а ако в селското кафе минаваха лятно време туристи и се снимаха пред витрината, тя моментално заставаше...

- О я стига!
- Няма стига, така е казвам ти.

Минах днес на улицата покрай двама, които си говореха с приповдигнат тон. Явно не се бяха виждали от 36 години. Жената тъкмо ахкаше: „Амии, нямаш значи никакви проблеми! Само си брадясал!”

Босът на мафията прелетя над двата кашона стреляйки и залегна зад една купчина енергийни напитки...

Страстта отхапа още малко от шоколадовите бисквити...

С усърдие на торен бръмбар и ентусиазъм на охлюв, нашият герой работеше в завода вече единадесета година...

Ще дойде утрешният ден, ще почука Пенчо по челото и ще му каже:
- Ставай, Пенчо, дойдох.

Веднъж, докато подритвахме боклуци по улицата, с Пердуто намерихме малка прастара книжка с пожълтели страници и протрити кожени корици. Най-отпред пишеше с големи архаични букви...

Бай Ганьо Африканеца, Бай Ганьо Американеца и Бай Ганьо Българина попаднали на пустинен остров...

Опитвам се, доколкото мога, да живея живота си простичко и подредено...

Разказах на моя приятел Пердуто за теорията ми за това в колко най-късно трябва да тръгва човек, за да избегне онази нервност при карането на автомобил сутрин - чувството, че закъсняваш.

Програмистът Джон страдаше от онази форма на депресия, която се проявява във вид на краен скептицизъм. С други думи - Джон се съмняваше във всичко и всички...

Чувствали ли сте някога, че в тялото ви съжителстват две, а често и повече различни личности?

Една от големите ми мъки в живота е ставането сутрин за работа. Повярвайте ми, всеки божи ден за мен започва с нечовешко страдание...