Пред мен са тъжните очи на бай Иван Матричаря, който казваше: „Когато те боли, започни да правиш нещо с ръцете си, опитай се да създаваш нещо — и ще ти мине.“
Още чувам алтовия глас на Юлия, която ми повтаря: „Това, че някой е подлец и отрепка, не е основание и ние да постъпваме така!“
Виждам лицата на студентите от бригадата при Мальовица, когато ме питаха: „Как съчетавате убежденията си с привилегиите, които ползувате?“
И сатиричното лице на Радой: „Човек за човека е брат — разбра ли бе, гад!“
И налудното изражение на бившия старши лейтенант Б., който плачеше пред мен: „Ти убивал ли си вързан човек? Какво знаеш ти!“
И Христо, който казваше, че единственият начин да се противопоставиш е като при всеки повод обявяваш публично позицията си…
И срещата с момичетата-проститутки, събрани за морален разговор в Дирекцията на милицията: „Че то тялото, другарю, не е най-важното, нали?“
Herr Makarenko прелиства Георги Марков и се възхищава на Илия Бешков
Още несвързани истории
Допълнение на Пердуто към Принципа за допустимата граница на успиване
Разказах на моя приятел Пердуто за теорията ми за това в колко най-късно трябва да тръгва човек, за да избегне онази нервност при карането на автомобил сутрин - чувството, че закъсняваш.
Неуязвим
Бях съвсем млад, когато за първи път ме изпълни онова чувство - че съм по-специален от останалите. Имах ангелско лице и бях най-умният в училището, въпреки, че въобще не учех...