Пред мен са тъжните очи на бай Иван Матричаря, който казваше: „Когато те боли, започни да правиш нещо с ръцете си, опитай се да създаваш нещо — и ще ти мине.“
Още чувам алтовия глас на Юлия, която ми повтаря: „Това, че някой е подлец и отрепка, не е основание и ние да постъпваме така!“
Виждам лицата на студентите от бригадата при Мальовица, когато ме питаха: „Как съчетавате убежденията си с привилегиите, които ползувате?“
И сатиричното лице на Радой: „Човек за човека е брат — разбра ли бе, гад!“
И налудното изражение на бившия старши лейтенант Б., който плачеше пред мен: „Ти убивал ли си вързан човек? Какво знаеш ти!“
И Христо, който казваше, че единственият начин да се противопоставиш е като при всеки повод обявяваш публично позицията си…
И срещата с момичетата-проститутки, събрани за морален разговор в Дирекцията на милицията: „Че то тялото, другарю, не е най-важното, нали?“
Herr Makarenko прелиства Георги Марков и се възхищава на Илия Бешков
Още несвързани истории
Един ден на Иван Иванич
Преди обяд пушеше хашиш, за разтуха. После отиваше на зъболекар, заради страха. За обяд си взимаше супа леща - обожаваше неописуемото на родния му език чувство на бавно свличане на зърната по хранопровода...
Кашик бърн
Тарльо и Сърцето излязоха от артелната щастливо усмихнати - единият хванал палка шпек и самун селски хляб, а другият щайга с домати. Спогледаха се и се разхилиха...
или / или
Цепи! Значи, правилата са следните. Тестето е нестандартно и имаш само две бои - бяла и черна. За да спечелиш, трябва да загубиш...
