Господа императори, крале, пълководци, уп­равници и всички вие, които искате да научите за пътешествието ни към дълбините на Ада, време е да притаите дъх!

Има! Няма! Има! Всеки ден лягам  и ставам с препирнята на Олаф и Киро има ли огняр в  мазето.

След Първата Световна Война в Германия започнала голяма инфлация. Парите се обезценявали буквално всяка минута. Хората носели парите си в чували...

Живеем в тъмна стая, дълга като тунел. Железните ни легълца са наредени близо едно до друго, далече от вратата. Общо са 5, но две от тях са празни.

Спирам на 7-8 крачки и се завъртам с цялата показност, която имам.

Преди 100 години художниците нямаше как да знаят за мрачното бъдеще, което ги очаква...

Случило се веднъж една майка...

Михаил приключи долните два етажа...

На края на града, под едно дърво...

Екскурзията започна добре. Фирмата беше наела корабче, с което трябваше да обиколим близките острови...

Хора като хора, всичко си е съвсем като тука!

Ще удължим Линията на Щастието...

Почукай!

Защо излъга?

Пузирьов покани Алексей Алексеевич в едно кафене, почерпи го с истинско кафе и дъвчейки баничка, му заразправя за някаква оплетена работа. Алексей Алексеевич разбра само това, че и той трябва да направи нещо, за да получава от Пузирьов скъпоценни хранителни продукти.

Исках да го водя...

Огледа се и подуши въздуха с възмущение. Тези кретени от трети запас пак са оплескали процентите на газове във вътрешния купол...

Силвия не просто се събуди. Тя отвори рязко очи и толкова отчаяно се опита да си поеме дъх, че тялото ѝ се изви като дъга и се издигна на цяла педя над леглото...

Новият ни апартамент много ни харесва. Има само няколко недостатъка. Най-големият от тях е мухата в спалнята. Вероятно живее там дълго преди нас...

Минах днес на улицата покрай двама, които си говореха с приповдигнат тон. Явно не се бяха виждали от 36 години. Жената тъкмо ахкаше: „Амии, нямаш значи никакви проблеми! Само си брадясал!”

Единият край на въжето е вързан здраво за ръждива тръба, на четири метра над водата. Усурийски възел, троен, няма разплитане. При все това Коста го е накапал с разтопен восък, да не би да реша да мамя...

Тичам по Азовская алея, а камъчетата под краката ми скърцат като сняг. В ушите ми шуми паника. Чайките ме гледат втренчено, накацали по паметника на Декларацията за Невидимост...

Франц се примири и си легна в преддверието. В някакъв смисъл, сестра му имаше право. Зарови се в купа обувки за гости и заспа...

Тази сутрин ми падна шапката. Докато се навеждах да я вдигна, чух зад гърба си...