
Понякога хората като тупат през прозорците си, се случва да изтупат нещо с все праха. Шалове, ключове, ценни монети – какво ли не пада. И горко ти, ако си на висок етаж, навън е нощ и зима и не си падаш по неприятностите – просто забрави!
Случило се веднъж една майка в Румъния да изтупа така, неволно, бебето си. Станало така: събрала на четири завивката на бебето, навела се през прозореца и я изтупала. А бебето било вътре. Как не забелязала, че е вътре? Ами просто! – то било много малко. И леко. Толкова леко, че – както се разбира – все още не е паднало. Вятърът го подхванал и го понесъл. Майката го видяла, чак когато малкото му бяло тяло се откроило на асфалта на паркинга зад градинката. Ясно ѝ станало, че вече било късно да направи каквото и да е, затова си направила кафе и седнала да помисли дали случилото се е загуба или напротив. Защото румънските майки са много пресметливи, затова се замислила. И понеже не могла да прецени правилно ситуацията, като си допила кафето, скочила от същия този прозорец.
Какво се е случило с нея не знаем. Дали е последвала детето си из въздушните пространства или пък се е размазала под прозореца по неприятен начин – не ни е известно. Знаем само, че не е била толкова лека като детето си. Ако някой от вас знае нещо повече, моля да ни пише!
Още несвързани истории
Нови случаи на домашен скептицизъм
30.07.2009
Сутринта се събудих със спомена за някаква караница. Хулия ми се караше за нещо, а аз закривах главата си с възглавницата, за да не я слушам...
Началото
17.09.2009
Кололо харесваше работа си - психолог в един от най-големите мултинационални конгломерати - от девет до пет, без шеф, без отчети и безкрайни срещи и с щедра заплата, позволяваща ежегодна почивка на Майчините острови...
Ден на детето
01.06.2010
- Пропъден. Нежелан. Изгонен се почувствах направо. Пощуряха ти казвам!
- Толкова зле?
В бележките на прословутия природонаучен изследовател Филип дьо Лапай попаднах на следното: „На остров по устието на р. Дунав, където от три дни следях размножаването на рядък вид пъстър пор, който не се среща никъде другаде по земното кълбо, освен тук и някои островчета, пръснати из Азия, станах свидетел на необикновено явление. Както бях клекнал под прикритието на събрани за целта клони и шума, наблюдавайки любовния ритуал на два великолепни пъстроцветни пора, чух бебешки плач на човешки индивид. Заслушах се по-внимателно. Плачът се усилваше все повече. Нямаше съмнение, това беше представител на homo sapiens в ранен етап на развитие. Нададох глава през шубрака, което за съжаление уплаши двата обекта на наблюдение и доведе до неуспех цял ден търпеливо чакане. Струваше ли си? Не, не и не. Всичко пропадна заради кош с бебе, носещ се по реката под воплите на чапла. Трябва ми повече самодисциплина.“
Дали това не е било същото бебе?