
Понякога хората като тупат през прозорците си, се случва да изтупат нещо с все праха. Шалове, ключове, ценни монети – какво ли не пада. И горко ти, ако си на висок етаж, навън е нощ и зима и не си падаш по неприятностите – просто забрави!
Случило се веднъж една майка в Румъния да изтупа така, неволно, бебето си. Станало така: събрала на четири завивката на бебето, навела се през прозореца и я изтупала. А бебето било вътре. Как не забелязала, че е вътре? Ами просто! – то било много малко. И леко. Толкова леко, че – както се разбира – все още не е паднало. Вятърът го подхванал и го понесъл. Майката го видяла, чак когато малкото му бяло тяло се откроило на асфалта на паркинга зад градинката. Ясно ѝ станало, че вече било късно да направи каквото и да е, затова си направила кафе и седнала да помисли дали случилото се е загуба или напротив. Защото румънските майки са много пресметливи, затова се замислила. И понеже не могла да прецени правилно ситуацията, като си допила кафето, скочила от същия този прозорец.
Какво се е случило с нея не знаем. Дали е последвала детето си из въздушните пространства или пък се е размазала под прозореца по неприятен начин – не ни е известно. Знаем само, че не е била толкова лека като детето си. Ако някой от вас знае нещо повече, моля да ни пише!
Още несвързани истории
Уини
24.11.2009
Парчето дишаща сланина лежеше до мен и се тресеше. Току що бяхме осъществили сексуален контакт: няколко минути бях пронизвал последователно със слузестия си шип трите му дупки, докато то квичеше и се гърчеше от удоволствие...
25*
08.02.2010
Рожденият ден започна от рано,
трите катерици приготвиха бялата покривка
и започнаха да сервират...
Блуждаещ проповедник
12.07.2009
От известно време привечер под прозореца някакъв тип и крещи в мобилния си, че обича светия дух. Когато дойде за първи път излязох да му кажа да се премести...
В бележките на прословутия природонаучен изследовател Филип дьо Лапай попаднах на следното: „На остров по устието на р. Дунав, където от три дни следях размножаването на рядък вид пъстър пор, който не се среща никъде другаде по земното кълбо, освен тук и някои островчета, пръснати из Азия, станах свидетел на необикновено явление. Както бях клекнал под прикритието на събрани за целта клони и шума, наблюдавайки любовния ритуал на два великолепни пъстроцветни пора, чух бебешки плач на човешки индивид. Заслушах се по-внимателно. Плачът се усилваше все повече. Нямаше съмнение, това беше представител на homo sapiens в ранен етап на развитие. Нададох глава през шубрака, което за съжаление уплаши двата обекта на наблюдение и доведе до неуспех цял ден търпеливо чакане. Струваше ли си? Не, не и не. Всичко пропадна заради кош с бебе, носещ се по реката под воплите на чапла. Трябва ми повече самодисциплина.“
Дали това не е било същото бебе?