Нов кон за Луи Мишел

С Джордж цял ден не можем да спрем да се дивим на странните имейли, които пристигат от името на Луи Мишел, един от редовните ни клиенти. Граденият с години образ на разумен, почти педантичен човек вече е тотално разрушен.

„Момчета, трябва ми кон. Нещо изящно, лъскаво: акхал теке, бяла андалусийска кобила, карабахски жребец. Очаквам предложенията ви“ — гласеше първият имейл.

Фирмената методология изискваше от нас да изработим първоначален прототип на коня. Детското в нас, както и фактът, че в общуването ни бяха намесени хиляди долари ни накара да му изпратим първият ни попаднал пред очите кон, бяла кокалеста кобила, която намерихме в Google Images.

„Чудесно, благодаря момчета! Нека да е тъмен. Цвят — син титан и ако може да изглежда сякаш отдолу го осветява червена светлина.“ — отговори Луи.

Няколко часа по-късно размяната на мейлове с нашите предложения и неговите коментари изглежда вървеше към приключване. Резултатът удивително напомняше черно, проскубано, измокрено от дъжда, малко по-едро от нормалното улично псе. Още няколко корекции и Луи като че ли остана сравнително доволен.

„Чудесно, момчета, прекрасно! Благодаря. Само едно последно нещо. Възможно ли е червената светлина да осветява тялото му, но копитата да изглеждат сякаш е кацнал на тъмна, осветена от луната, призрачна скала?”

С Джордж сме известни с това, че винаги гоним докрай пълното удовлетворение на клиента, никога не се отказваме и винаги намираме изход и от най-заплетената ситуация. Направо осакатихме горкото куче като изцяло премахнахме краката му, после се заиграхме с червения канал и го заляхме с ярка, подобна на локва кръв светлина. Самото същество изглеждаше като одрано, а очите му, ужасяващо бели на фона на съсиреците, висяха като изскочили от орбитите си. Дейна, която в този момент случайно минаваше през бюрото ми изпищя. Бяхме създали нещо наистина гротескно. Няколко минути по-късно получихме ново съобщение:

„Чудесна работа, момчета! Точно това исках! Още веднъж — благодаря!”