Станах сутринта. Погладих кожата си с ръка. Не се чувствах нещастен, тъй като нямах почти никакви грижи. Измих си косата с вода на мивката и се озъбих на огледалото. То също ми се озъби, макар и малко сънено.

Времето не беше лошо, не ни очакваше апокалипсис, огнени дъждове, бури от пясък. Обух си обувките и излязох. Колата ми се беше навряла под една друга, по-голяма от нея, но сравнително лесно я измъкнах и подкарах към офиса.

Слънцето блестеше ослепително, както почти винаги, въпреки, че идваше есен. В асансьора срещнах Селма и тя ме поздрави.

— Здравейте господин Льокон.
— Здравейте Селма.

Хубава е тази Селма, няма да е зле някой път да я поканя на бар, а защо не и на басейн, тъкмо ще мога по-хубаво да огледам дупето ѝ.


Още несвързани истории

Досада

Не бива да се сърдим на някого само заради това, че е досаден. В крайна сметка никой не може да бъде виновен, затова че е пипнал тази ужасна болест: Досада.

Дочети си

Извън релси

В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...

Дочети си

Несериозни

Искахме да се срещнем в Ню Йорк, но понеже и двамата знаехме колко сме несериозни решихме да не си определяме точна дата и място на срещата...

Дочети си

В сянката

На края на града, под едно дърво...

Дочети си


Privacy Preference Center