Симо погали с ръка значката с името си и влезе в стаята. 15 години чакаше този ден. Хората вече се бяха събрали в очакване на сутрешния инструктаж. Технически отговорник за VII хигиенно-защитна зона. Надживял ги беше. И Гогата и Комби. Сега младостта и здравето на тези зачервени от жегата новобранци бяха в ръцете му.
— Слушайте ме сега внимателно — започна той направо, без излишни любезности — От всичко на света най-много мразя две неща. Първо: да ме питат нещо… — Спря за малко, за да усети ефекта от думите си. Всичко бе изрепетирано до съвършенство. — И второ: някой да ми каже, че нещо не може да стане!
Зайците слушаха със свити сърца. Симо ги изгледа с презрение. Изведнъж му хрумна нещо. Нещо качествено ново и оригинално, нещо, за което 15 години не се беше сетил, че може да каже.
– А! И още нещо: Мразя ви и вас! — Симо се изплю и излезе от стаята. Никой не успя да види усмивката му.
Още несвързани истории
реалните цветове на дъгата
10.12.2010
Забележително научно откритие от нашият сътрудник, другаря Л. Сп.
Разхладително
17.05.2010
Слънцето изгря и тежката нощна стража свърши. Капитанът се запъти към оръжейната, за да сдаде оръжието си. Имаше нужда от почивка, горещ душ и сън, а още на обед трябваше да се яви при генерала...
Точност относителна
18.08.2009
Точно в пет компютърът ѝ бе угасен и тя вече излизаше от офиса.
— Хей — опитах се да я спра но или не ме чу или ме чу, но реши да продължи...