Симо погали с ръка значката с името си и влезе в стаята. 15 години чакаше този ден. Хората вече се бяха събрали в очакване на сутрешния инструктаж. Технически отговорник за VII хигиенно-защитна зона. Надживял ги беше. И Гогата и Комби. Сега младостта и здравето на тези зачервени от жегата новобранци бяха в ръцете му.
— Слушайте ме сега внимателно — започна той направо, без излишни любезности — От всичко на света най-много мразя две неща. Първо: да ме питат нещо… — Спря за малко, за да усети ефекта от думите си. Всичко бе изрепетирано до съвършенство. — И второ: някой да ми каже, че нещо не може да стане!
Зайците слушаха със свити сърца. Симо ги изгледа с презрение. Изведнъж му хрумна нещо. Нещо качествено ново и оригинално, нещо, за което 15 години не се беше сетил, че може да каже.
– А! И още нещо: Мразя ви и вас! — Симо се изплю и излезе от стаята. Никой не успя да види усмивката му.
Още несвързани истории
Провалената почивка
19.08.2013
Не обичам да спя, докато нещо докосва носа ми, затова, когато умрях и ме сложиха в такъв ужасно тесен ковчег направо побеснях...
Извън релси
13.10.2009
В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...