Симо погали с ръка значката с името си и влезе в стаята. 15 години чакаше този ден. Хората вече се бяха събрали в очакване на сутрешния инструктаж. Технически отговорник за VII хигиенно-защитна зона. Надживял ги беше. И Гогата и Комби. Сега младостта и здравето на тези зачервени от жегата новобранци бяха в ръцете му.
— Слушайте ме сега внимателно — започна той направо, без излишни любезности — От всичко на света най-много мразя две неща. Първо: да ме питат нещо… — Спря за малко, за да усети ефекта от думите си. Всичко бе изрепетирано до съвършенство. — И второ: някой да ми каже, че нещо не може да стане!
Зайците слушаха със свити сърца. Симо ги изгледа с презрение. Изведнъж му хрумна нещо. Нещо качествено ново и оригинално, нещо, за което 15 години не се беше сетил, че може да каже.
– А! И още нещо: Мразя ви и вас! — Симо се изплю и излезе от стаята. Никой не успя да види усмивката му.
Още несвързани истории
Промяна на перспективата
17.08.2009
Веднъж докато ги нямаше техните, с моя приятел Пердуто си играхме на готвачи...
Без думи
19.07.2009
Чаках те цяла нощ, след като свърших водката слушах радио, после направих скандал на съседа. Когато ми попремина забелязах, че това е непознат...
Животът на Теменуга
15.09.2009
- хмм - каза Тя недоволно.
- мхм - каза Той, за да обори нейното подозрение.