На любим концерт на НГ в 113+ ми се танцуваше. Но седях с две загледано-заслушани глави в Скута. На близък приятел и близка приятелка. Не мърдах. Галех в такт.
Скут, какво би ни разказала за себе си?
Само важното.
Какво е важното за теб, Скут?
Приятелството.
Как се ражда и живее приятелството, Скут?
Без кръв, с растящо П и добри спомени.
Пазиш ли спомени, Скут?
Завинаги.
Колко Приятелски глави помниш в себе си, Скут?
Колкото може повече.
Всички ли са минало?
Всички са завинаги – минало, настояще и бъдеще заедно.
Не ти ли тежат толкова време и големи П-та, Скут?
Щяха, ако ги виждах празни.
Ти виждаш, Скут?
О, да. Чудесна интергледка.
Благодаря за нея, Скут!
Не ставай, щом ти е уютна.
Още несвързани истории
Блог
01.09.2009
Станах сутринта. Погладих кожата си с ръка. Не се чувствах нещастен, тъй като нямах почти никакви грижи...
Девет изобретения на бъдещето
03.12.2009
След презентацията за Рая слязох в кафето да изпия един чай. Обикновен ден от ежедневието, който (ако имах избор) бих прекарал в изобретяване на нови апарати. Но в този ден избор ми бе отказан...
Роботите също пушат
24.08.2009
Беше вече късно, когато Хулия се прибра от работа. Ярките летни звезди огряваха небето, щурците се бяха отдали на минимализъм под пейката на спирката...
113.
каква изненада.
съвсем бях забравила за съществуването на 113.
толкова отдавна ще да е било.