Не че е лесно да караш колело, но не е и кой знае колко трудно. Поне не е нещо, с което бих тръгнал да се хваля. Но не и в този случай, затова направо ще си го кажа: аз карам страхотно! Ако изобщо в нещо ме бива в тоя живот, това е да карам колело. Мога да стоя изправен на една гума и ей така на място да си подскачам, кеф ти на предната, кеф ти на задната. Мога да слизам и да се качвам по стълби. Мога да изкачвам планини и да пресичам реки. Мога дори да карам по отвесни стени, макар че не го правя често, че хората се стряскат. Мога да прескачам над пропасти и да карам по поляни. Мога да плувам с колелото в океана и да ловя риба. Изобщо аз много обичам колелета, но най-вече си обичам мойто си колело, което е розово и има малка лепенка с батман. Бях го оставил на двора тази сутрин и само се качих за пет минутки до къщи, да си взема сандвича и като слязох гледам — няма го. Затова много ви се моля, ако видите някой да продава или да кара такова колело като мойто, розово и с лепенка на батман, моля ви се — обадете ми се, защото наистина много го обичам.
Още несвързани истории
Да живееш без драма
Нека стане ясно от самото начало: това не е едно от онези импулсивни решения, които човек взима под натиск...
Влюбените
Някъде по това време решиха да ни разделят. Ние продължихме да се развиваме, а те, както можеше да се предполага, изпаднаха в криза. Гладуваха, ходеха голи и боси, а през зимата студуваха...
Допълнение на Пердуто към Принципа за допустимата граница на успиване
Разказах на моя приятел Пердуто за теорията ми за това в колко най-късно трябва да тръгва човек, за да избегне онази нервност при карането на автомобил сутрин - чувството, че закъсняваш.