Кодексианците

Съществуват във фирмената митология най-различни същества. Някои от тях са зли, други добри, а трети са ту добри, ту зли. От известно време забелязах, че сутрин полагащият ни се буркан с мед в кухнята е почти празен. На етажа сме 12 души. Кажете ми, колко мед може да изяде един човек на ден? Очевидно ставаше въпрос за същество, което много обича мед.

Споделих с колегата от съседното бюро и той потвърди впечатленията ми. Потвърди ги и офис мениджърката ни и чистачката. Известно време безуспешно се опитвахме да следим кой влиза и излиза. Нищо.

Усъмнихме се в Хорхе. Някой го видял да гребе с лъжицата и да лапа направо от буркана. Изпратихме му предупреждение по мейла, че тоя мед е за всички, да лапа, но с мярка. Той, разбира се, отрече, обиди се и демонстративно спря да ползва кухнята.

Изненадващо нещата продължиха все по същия начин. Всяка сутрин отивам в кухнята и оп — няма мед. Решихме да се оплачем на по-висша инстанция и отидохме при Лендън, шефът ни. Той е известен шегаджия и предположи, че някакви странни същества, наречени кодексианци излизат нощем от фирмените отчети гладни за още цифри и изсмукват меда, по същия начин, по който чрез договорите си ние изсмукваме парите на клиентите ни.

Обяснението му не ни задоволи, тъй като договорите на фирмата, годишните отчети и системата за определяне на заплатите и бонусите бяха нещо далечно и нереално, практически непознаваемо за нас, а медът ни се полагаше уж, за чая сутрин.

Лендън видя, че не си тръгваме, извади един лист и ни нарисува как си го представя.

— Йохан, разлепи това по всички етажи. Нека ако някой види това същество незабавно да го задържи и доведе при мен.

Йохан взе листа и всички тръгнахме. Нямаше какво повече да търсим при Лендън.