Снощи духът на едно момиче, което изоставих преди години без конкретна причина се завърна от забвението, за да ми поиска сметка. Клета и безпомощна приживе, сега дойде разярена, като жадуващ за отмъщение жесток, неумолим и зъл войн.
Треперех от страх вкъщи. Затворих всички прозорци и запалих всички лампи, но беше неизбежно — рано или късно тя щеше да ме намери. Знаех, че върлува навън сред виелиците, виждах как мете снега от покривите на къщите с воалите си и наднича през прозорците. Внезапно лампите угаснаха, а прозорците се отвориха с трясък. Вледених се от ужас.
Тя стоеше срещу мен и ме гледаше със сивите си ледени очи. Хвърлих се на земята и започнах да крещя и да се моля. Усетих студените ѝ ръце да пролазват по тялото ми и чух далечен призрачен плач. „Защо ме изостави? Кажи ми. Защо?“ Прииска ми се този момент да продължи вечно.
Още несвързани истории
В капан
15.05.2010
Струва ми се, че под всяка извадена плочка се крие смачкана жабка, а под капака на всеки скенер се показват пръстчетата на малка детска ръчичка. Струва ми се, че в процепа между двете бюра е притиснато гущерче...
Мирис на дъжд (Всичко ще бъде чудесно-част 2)
06.10.2010
От четири дни се лутам напосоки опитвайки се да заблудя жабите...
За вечеря
15.09.2009
Обядвах лошо и реших да изляза и да се поразходя, за да си оправя дъха. Заекът беше мършав и полусуров, а очевидно и не много пресен. Кой знае откъде го беше изнамерил Бонано...