Искахме да се срещнем в Ню Йорк, но понеже и двамата знаехме колко сме несериозни решихме да не си определяме точна дата и място на срещата. Всеки щеше да пътува, когато му е удобно, ей така, без да се съобразява с другия. Решихме, че така имаме по-голям шанс да го направим, отколкото ако се опитваме да планираме нещо. Поне досегашните ни опити това сочеха.

По това време не бях много добре с финансите, но успях някакси да събера пари, качих се на самолета и след двайсетина часа бях там. Случи се в края на Октомври, годината няма значение. Изръсих се 100 долара за такси до Музея на модерното изкуство. Бях чувал, че там можело да се види басейн пълен с дини, сред които плуват голи жени. Не се оказа вярно, а освен това и теб те нямаше, но не се разочаровах — в крайна сметка нищо не се бяхме разбирали.

Някакси се озовах в китайския квартал. Запознах се с Чо и той ми показа къде да ям китайско за пет долара. Нали и ти ми хвалеше едно китайско за пет долара, най-великото китайско. Сигурен съм, че беше същото. Питах Чо за теб и той каза, че май си те спомня. Започнах да допълвам детайли към описанието и колкото повече му обяснявах, толкова Чо беше по-убеден, че наистина си бил там. Оставих му тлъст бакшиш.

Бродуей се оказа една малка и забутана уличка, но беше голяма навалица. Купих бутилка вино и взех да пия направо от нея. Никой не ми направи проблем, че си пиех направо от нея. Оглеждах се за теб. Представих си какво си мислиш. Че ще ми е скъпо, че нямам отпуска, че няма да се дигна ей така. Аз си мислех същото за теб. Но също така си представях и как се срещаме. Довечера мисля да посетя някой типичен американски бар и да погледам бейзбол, а утре — Емпайър Стейт Билдинг. Ебати майтапа, представяш ли си наистина да се срещнем?


Още несвързани истории

Пийт Маравич и Космическата огнена птица

Хаваите, като островна група, са едното райско място на Земята. Това е известно на всички. Факт е, че когато Бог е майсторял планетата от вълшебен пластелин, оставил двата си палеца, тези на дясната ръка, някъде.

Дочети си

Индиго

Аз съм малко дървено човече
В гора от латекс
В гора от латекс

Дочети си

Ивчо играе Хамлет на площада в Тошево

Младежът стоеше насред селския площад и гледаше втренчено някъде напред в далечината. - Да бъдеш или да не бъдеш?! Това е въпросът!!!

Дочети си

Белези

Първия си белег получих, когато бях на шест години. Играехме си с едни приятелчета на "добри и лоши", когато нещо като камшик ме удари малко над лявото око...

Дочети си


Privacy Preference Center