Искахме да се срещнем в Ню Йорк, но понеже и двамата знаехме колко сме несериозни решихме да не си определяме точна дата и място на срещата. Всеки щеше да пътува, когато му е удобно, ей така, без да се съобразява с другия. Решихме, че така имаме по-голям шанс да го направим, отколкото ако се опитваме да планираме нещо. Поне досегашните ни опити това сочеха.

По това време не бях много добре с финансите, но успях някакси да събера пари, качих се на самолета и след двайсетина часа бях там. Случи се в края на Октомври, годината няма значение. Изръсих се 100 долара за такси до Музея на модерното изкуство. Бях чувал, че там можело да се види басейн пълен с дини, сред които плуват голи жени. Не се оказа вярно, а освен това и теб те нямаше, но не се разочаровах — в крайна сметка нищо не се бяхме разбирали.

Някакси се озовах в китайския квартал. Запознах се с Чо и той ми показа къде да ям китайско за пет долара. Нали и ти ми хвалеше едно китайско за пет долара, най-великото китайско. Сигурен съм, че беше същото. Питах Чо за теб и той каза, че май си те спомня. Започнах да допълвам детайли към описанието и колкото повече му обяснявах, толкова Чо беше по-убеден, че наистина си бил там. Оставих му тлъст бакшиш.

Бродуей се оказа една малка и забутана уличка, но беше голяма навалица. Купих бутилка вино и взех да пия направо от нея. Никой не ми направи проблем, че си пиех направо от нея. Оглеждах се за теб. Представих си какво си мислиш. Че ще ми е скъпо, че нямам отпуска, че няма да се дигна ей така. Аз си мислех същото за теб. Но също така си представях и как се срещаме. Довечера мисля да посетя някой типичен американски бар и да погледам бейзбол, а утре — Емпайър Стейт Билдинг. Ебати майтапа, представяш ли си наистина да се срещнем?


Още несвързани истории

Обикновен ден

Беше обикновен сив ден. Може би малко по-обикновен от обикновено, но… нищо особено. Колата спря плавно и от нея излезе висок човек с цилиндър...

Дочети си

Издухване

Още една безкрайна нощ. Уж да се приспя, а попаднах на най-тъжния филм на света. Как е възможно един абсолютно непознат човек от другия край на света да преживее абсолютно всичките ми най-кошмарни страхове?

Дочети си

Застраховка Бягство

Трябва да се махна. Да се промъкна тичхичко до вратата, да си обуя обувките и да се разкарам оттук. Веднъж завинаги. Не че нещо ме застрашава. Напротив.

Дочети си

Колк

Най-големите и красиви калинки растат в ушите на Магарето. Дървено и умърлушено, то живее на забравена от Бога детска площадка в Колк...

Дочети си


Privacy Preference Center