— 3 —

Не мога да гледам кръв. Когато отворих очи, момчетата ги нямаше.

– Отидоха за кола – обясни Малин. – Скоро ще се върнат.
– Как се чувстваш? По-добре ли си? – загрижи се Олга.
– Ох! Беден ми е немският да изразя как се чувствам… – изстенах. Неудобно е, жена е!
– Пробвай да поспиш. Ето!

Послушах я, затворих очи, но болката се вмъкна също вътре, под клепачите. Говореше ми нещо и държеше да я слушам. А аз никак не исках да я слушам, никак! Как се преживява това? Сега ще видим…

Музика! Ето това ми трябва! Тайра изтегли изотгоре една дъга и засвири:

– Ще си добре! Само слушай.

Болката се излегна в една кухина и се умълча. Затананика си. Ако ви питат, да знаете – болката има абсолютен слух! Ще се оправя! Винаги съм се оправял.

Михаил дойде първи и ме срита по братски:

– Красавице, наспа ли се?
– Какво? Какво??
– Какво „какво-какво“? Виж каква кола намерихме само, а?!
– Но това е кораб! – денят започна добре, а и добре продължава.
– Какво като е кораб? На колела е. Долу, на магистралата, някакви снимаха филм, от тях е.

Другите се чуваха откъм палубата. Бяха във видимо добро настроение. Оказа се, че са намерили в трюма алкохол и прожекционна техника и ни повикаха да се включим в странните им ритуали. Евгени, който беше успял вече да се нарани и напие, рецитираше поема с много гласни, а Малкия люпеше ретината на брат си със светкавица. Михаил им викна да ни хвърлят мостика.

Включихме на газ, а за икономия опънахме и платната. Всички вече бяхме прилично гладни и решихме първо да идем на лов. С Тоно на руля можехме да се поотпуснем. Поотпуснахме се.

 

към епизод 4 ›››