Има ли купон след смъртта?

Тръгвам на втора по наклона. Моторът изръмжава, но не нагло, а от приличие. Все пак поема. На първата пресечка удрям дясно...

Слънцето изгря и тежката нощна стража свърши. Капитанът се запъти към оръжейната, за да сдаде оръжието си. Имаше нужда от почивка, горещ душ и сън, а още на обед трябваше да се яви при генерала...

В очите ѝ се четеше безразличие. Тялото ѝ, стройно и високо, нечовешки плавно се обърна към прозореца на вагона, подскочи високо и с болезнено спокойствие разби стъклото и излетя извън влака...

Лежа си в леглото и се ослушвам. Няма нищо за правене – не мога да заспя, не ми се става вече – уморих се да ставам и пак да лягам...