Понякога си мисля, че познавам по-малкия брат на Басо Помада. Понякога дори мисля, че може би аз съм по-малкия му брат. Например винаги съм искал да мога да рисувам, а и имах опити в еротичните скици, макар че определено телата бяхa непропорциoнални. И никой никога не ми е казвал, че мога да рисувам. Освен веднъж.

Седяхме в една от многото градинки и пиехме кисело вино. Покрай нас преминаваха стотици минувачи — забързани бабички и младите им и хубави генетични двойнички. Аз пушех ужасно много, мисля, че целта ми беше да изчезна в облака от дим и смрад от евтините ми цигари. Понякога кашлях и мислех, че трябва да измисля нещо друго, по-драматично.

И тогава към нас се приближи хубава жена, някъде към трийсетте и ни попита за огънче. Имаше нещо неестествено в цялата работа, например това, че се случваше за пръв път някой да ме заговори, а на тази пейка в парка съм седял и пушил с години. Помня когато огромния дъб отсреща беше вишна и цъфтеше в бяло. Бях видял повече от едно поколение да прохожда и да се продънва в дън земя. Бях видял всичко онова което по принцип не е желателно да се вижда и някак е систематично избягвано в ежедневието.

— Имате стил — каза тя — видях ви как рисувате снощи.

Мълчаливо угасих фаса и запалих нова цигара.

— Не помня да съм рисувал снощи — казах. Не бех рисувал снощи или по скоро не бях рисувал откакто бях малък негодник.
— С какво се занимавате?
— С нищо. Убивам времето.

Неловка тишина. Знаех, че би трябвало да кажа нещо. Би трябвало да… нарисувам нещо, поне да се подпиша на бял лист.

— Е тогава аз ще тръгвам. — Каза.
— Добре — знаех, че бях пълен глупак, всичките тези цигари на тази пейка, цялата скука и поза е напълно безмислена.

Тя си тръгна.

— Почакай — казах аз докато я настигах задъхвайки се. — Аз не мога да рисувам. Никога не съм можел.


Още несвързани истории

Мануш взима всичко

Танцувах с цялото си сърце. Въртях се в кръг, правех движения с ръце, подскачах, прикляках, падах назад, хвърлях се на колене, крещях...

Дочети си

Четвъртък, 12ти

Преди не бях суеверен, но сега вече съм.
Сутринта всичко изглеждаше съвсем нормално. Пих кафе, отрязах си една филия, намазах я с масло, изядох я. После отидох на работа, но на обяд започнаха странностите...

Дочети си

Упадъкът на европейската цивилизация

Едно време да наречеш сексуалния си партньор "дърво" се е възприемало като сериозна обида, но не и в наши дни, когато връзките между хора и дървета са нещо обичайно, поне в нашата, по-цивилизована част на света...

Дочети си

Без думи

Чаках те цяла нощ, след като свърших водката слушах радио, после направих скандал на съседа. Когато ми попремина забелязах, че това е непознат...

Дочети си


Privacy Preference Center