-Това е. Почукай!
-На тази ли?
-Да.
Чук-чук.
-Не отваря.
-Опитай пак!
Чук-чук.
-Нц. Явно го няма.
-Тук е, видях го да се прибира.
-Може да е излязъл.
-Може.
-Ще пробвам още един път.
Чук-чук-чук.
Този път вратата се отваря.
Показва се млад господин, облечен, сънен.
Изглежда ни един по един и пита неопределено:
-Мен ли търсите?
-Добро утро! Нали Вие сте…
Влиза си и тръшва вратата. Ние – в антракт.
-Да почукам ли пак?
-Май няма смисъл. Да дойдем пак утре.
-Едва ли ще е по-различно.
-Така е. Да пробваме на другата врата.
Десет стъпки надясно. Чук-чук.
На вратата – господинът от първата врата. Ние – в шаш.
-Извинявайте, имаме грешка.
Тогава се отваря първата врата и се показвам аз!
Гледам известно време как се отдалечавамe с другия
и след това се прибирам.
Още несвързани истории
Обучението
В каква безмозъчна сган се бяха превърнали! Всички в Агенцията знаеха, че проектът, с който се занимаваха е опасен. Нямаше начин, щом го криеха в тайна...
Златната кофа
Хорхе минаваше пред бюрото ми и спря, както обикновено да разменим няколко реплики. Той много добре знае, че когато съм със слушалки нищо не чувам, но въпреки това винаги спира да си побъбри...
Срамът
Лекотата, с която леля Мария Еулалия раздаваше шамари наляво надясно, както и липсата на всякакъв контрол върху апетита си подсказваха за нестабилното ѝ емоционално състояние...