-Това е. Почукай!
-На тази ли?
-Да.
Чук-чук.
-Не отваря.
-Опитай пак!
Чук-чук.
-Нц. Явно го няма.
-Тук е, видях го да се прибира.
-Може да е излязъл.
-Може.
-Ще пробвам още един път.
Чук-чук-чук.
Този път вратата се отваря.
Показва се млад господин, облечен, сънен.
Изглежда ни един по един и пита неопределено:
-Мен ли търсите?
-Добро утро! Нали Вие сте…
Влиза си и тръшва вратата. Ние – в антракт.
-Да почукам ли пак?
-Май няма смисъл. Да дойдем пак утре.
-Едва ли ще е по-различно.
-Така е. Да пробваме на другата врата.
Десет стъпки надясно. Чук-чук.
На вратата – господинът от първата врата. Ние – в шаш.
-Извинявайте, имаме грешка.
Тогава се отваря първата врата и се показвам аз!
Гледам известно време как се отдалечавамe с другия
и след това се прибирам.
Още несвързани истории
Пуофесия пилятел
06.08.2010
В детската гадина бяхме без логопед. Една тайфа без никакво „р”. На въпосите „Какъв искаш да станеш? Защо?”, отговаляхме...