Уилфредо завъртя внимателно ключа и едва натискайки дръжката на вратата влезе в тъмния апартамент. Минаваше три часа и Хулия най-вероятно отдавна си бе легнала. Не беше пил много, не повече от три-четири питиета, плюс онези фантастични шотове текила с портокал и канела. Чувстваше се добре. Лекото пищене в ушите и чувството, че е самотен и нежелан бяха нещо обичайно и нямаха отношение към изпития алкохол.

Уилфредо влезе почти безшумно в спалнята и се промъкна до леглото. Обзе го нов екзистенциален прилив на паника. Защо тези няколко часа на еуфория в бара, часове на ожесточено крещене и танци, не можеха да продължат вечно? Защо всичко хубаво в живота след миг изчезва и се превръща в объркан спомен?

Както беше с дрехите, Уилфредо се шмугна до Хулия и я прегърна. Ръцете му намериха гърдите ѝ, заспали и меки и загърбвайки мрачните си мисли започна да я целува по раменете и врата. Внезапният пристъп на страст продължи около минута, но съпругата му така и не даде признаци на живот. Отчаян, Уилфредо се изправи и седна на ръба на леглото. Вдигна едната ѝ ръка, задържа я за кратко във въздуха и после я пусна. Ръката тупна глухо върху матрака.

— Безчувствена, студена кучка — промърмори Улфредо и задърпа вратовръзката си.


Още несвързани истории

Законът

Законите трябва да са създадени за да се спазват. Какъв смисъл има иначе от тях? Някои наистина успяват да ограничават повече хора, други по-малко...

Дочети си

Ще те намерят!

Първо реши, че Сахара е подходящо място. Там сгушена сред дюните никой нямаше да може да я намери. Но се разколеба. Прекалено ярко се открояваше с лилавата си рокля върху светложълтите пясъци...

Дочети си

В сянката

На края на града, под едно дърво...

Дочети си

Един обикновен ден на един необикновен охлюв

"Кибрит, макара, туба лепило, лупа... Какво още трябваше да взема?" - се зачуди охлювът, докато се спускаше бавно по предното стъкло на колата на Драго. "А, да, термостата!", сети се...

Дочети си


Privacy Preference Center