Уилфредо завъртя внимателно ключа и едва натискайки дръжката на вратата влезе в тъмния апартамент. Минаваше три часа и Хулия най-вероятно отдавна си бе легнала. Не беше пил много, не повече от три-четири питиета, плюс онези фантастични шотове текила с портокал и канела. Чувстваше се добре. Лекото пищене в ушите и чувството, че е самотен и нежелан бяха нещо обичайно и нямаха отношение към изпития алкохол.
Уилфредо влезе почти безшумно в спалнята и се промъкна до леглото. Обзе го нов екзистенциален прилив на паника. Защо тези няколко часа на еуфория в бара, часове на ожесточено крещене и танци, не можеха да продължат вечно? Защо всичко хубаво в живота след миг изчезва и се превръща в объркан спомен?
Както беше с дрехите, Уилфредо се шмугна до Хулия и я прегърна. Ръцете му намериха гърдите ѝ, заспали и меки и загърбвайки мрачните си мисли започна да я целува по раменете и врата. Внезапният пристъп на страст продължи около минута, но съпругата му така и не даде признаци на живот. Отчаян, Уилфредо се изправи и седна на ръба на леглото. Вдигна едната ѝ ръка, задържа я за кратко във въздуха и после я пусна. Ръката тупна глухо върху матрака.
— Безчувствена, студена кучка — промърмори Улфредо и задърпа вратовръзката си.
Още несвързани истории
Всичко ще бъде чудесно
04.10.2010
- Изобщо не може, казах!
- Но моля те, тъкмо пристигнах, не знаех къде другаде!
Мисионерът
31.10.2011
През пролетта на 1511 година експедиция от добре въоръжени мъже, водена от безскрупулния конкистадор Манго Васкес напуска пристанището в Кадис и се отправя към Санта Исабел, най-големият от новооткритите Антилии...
Уж ми знаете номера, а като пиете не се обаждате.
Радвай се, че не се прибираме при теб 🙂