– Ама 30-ти е вече, не може така!

– НЕЕЕЕЕ! Ох, леле НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.

Звук от резки спирачки.
Жена тича пред колите, точно където изскачат с бясна скорост и разцепват мрака на тунела.
Жената тича, навежда се и после тича обратно. Носи нещо малко и черно.
Зъбите са бели, а кръвта тихо тече. Няма вече, няма вече.

Минути тишина, никой не знае какво да каже.

– Та казвам ти, 30-ти е вече, трябва да я платя тази сметка или ще ми спрат телефона…