– Ама 30-ти е вече, не може така!
…
– НЕЕЕЕЕ! Ох, леле НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ.
Звук от резки спирачки.
Жена тича пред колите, точно където изскачат с бясна скорост и разцепват мрака на тунела.
Жената тича, навежда се и после тича обратно. Носи нещо малко и черно.
Зъбите са бели, а кръвта тихо тече. Няма вече, няма вече.
…
Минути тишина, никой не знае какво да каже.
…
– Та казвам ти, 30-ти е вече, трябва да я платя тази сметка или ще ми спрат телефона…
Още несвързани истории
Криволичещите пътеки на изкуството
13.03.2013
Преди 100 години художниците нямаше как да знаят за мрачното бъдеще, което ги очаква...
Ежедневието
08.10.2009
Стояхме аз и Ежедневието в кухнята. Ежедневието носеше сиво сако, за което страшно му завиждах, а аз бях по кафяв хавлиен халат и сини чехли. Играехме си на чакане...