Сирене на сянка

Дремех блажено в сянката на крилото, когато някой ме дръпна за крачола:

– Моля, нарисувай ми парче сирене!

Каза го на латински, с лек приазовски акцент. Успях само да измънкам:

– Какво?
– Нарисувай ми парче сирене…

Надигнах се да видя кой смее… Беше малко, дружеоко, клъглолико човече, с торта в ръце.

– Майка ти знае ли че си тук?- трябваше ми малко време да се опомня.
– Рано е, мама още не е станала. А и не сме говорили от месеци.

Изправих се, ударих се в крилото и се почесах.

– А какво именно сирене?
– Да отива на тортата, а тя е с бадеми.
– Ясно, значи от твърдите.

Имах време докато заври джезвето и реших да изпълня молбата на странното човече. Извадих скицника и го обърнах на празна страница. Акварел и туш или сухи пастели? Как изобщо се рисува парче сирене?!

– Да ти нарисувам една овца?
– Не, не искам овца. Овците са тъпи. Искам сирене. Днес имам рожден ден и трябва да ми нарисуваш парче сирене. – преглътна. – За подарък!
– Наистина ли имаш рожден ден днес?
– Да! – изпъчи тортата.
– И на колко ставаш? Защо нямаш свещички на тортата?
– На сто и една! Свещите ги изяде прилеп. – в лъжите не го биваше.
– Е, добре! Честит рожден ден! Започвам подаръка.

То седна до мен и ме загледа в ръцете. Първо трябваше да помисля за формата. Сетих се вица за гръка дето бил във Франция – „Мрамор виждали ли сте? Същото, ама мирише и е жълто!“ Да… като къс мрамор. Охра за сенките, осветените части и контура – ванилия. Не знам защо го сложих на зелен фон! Да кажем, паднало е на тревата.

– Готово!

Човечето погледна рисунката ми, завъртя скицника, пак го завъртя, даже го обърна. Нещо май не му харесваше.

– А къде е гаргата, дето го е изпуснала?
– Тя… не се вижда.
– А гнездото на гаргата, с гарджетата? А лисицата? Къде е магазина за сирене? И книжарницата отсреща? Нали оттам продавачката на сирене си купила в обедната почивка книгата, заради която по-късно заминала за Африка?! Защо ги няма?

Потърках очи, после погледнах към джезвето.

– Те са много малки и са в далечината. Тук е само сиренето.
– Но така не се разбира историята!
– Да, именно! Така всеки може да си измисли история. Негова си. Която може да е различна от твоята.
– Ха! така ли? – изненада се човечето. – Виж ти…

Замислено ми поблагодари и си тръгна. Беше красива гледка – балансирайки с тортата в едната ръка и скицника ми – в другата. Чаят тъкмо кипна, сипах си и си обелих сандвич.