Върнън

Уилфредо хич не обичаше да дава обяснения на Хулия за така честите си излизания. В началото уж все имаше някакъв повод, работа, заседание във фирмата, рожден ден на колега, покер, мач на отбора по крикит, но дойде време, в което изобщо спря да я осведомява.

Хулия пък се шегуваше с него, че ще си намери любовник и накрая съвсем не на шега си купи онзи робот. Нарече го Върнън, на името на някакъв тип от сериалите. Сглоби го съвсем сама. Нощ след нощ разглеждаше схемите, занимаваше се и Уилфредо беше доволен. Той дори започна да поръчва допълнителни приставки и аксесоари за робота, за да не секва интересът ѝ. Изобщо не го интересуваше какво правят роботът и Хулия, докато го няма.

Една вечер се прибра късно и вкъщи беше тихо. Съблече се безшумно и се промъкна в леглото. Протегна ръка да докосне Хулия, но вместо меката плът усети студенината на метала. Тогава Хулия запали лампата. По дяволите, хич не изглеждаше зле в тия тъмни очила и този шлифер, каква беше тази изненада?

— Давай Върнън! Убий го! — изкрещя тя.